Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Има човеци, за които словото е смисъл. Има човеци, за които словото е живот – пазят го, съхраняват го, оживяват го и го разпространяват. За такива именно човеци си спомняме на дни като 24 май.
Днес, когато думите се появяват отвсякъде, когато ежемесечно излизат от печат десетки, ако не и стотици книги, може би е по-трудно да се замислим какъв колосален труд са извършили възрожденските ни будители. Колко скъп, трудоемък и изискващ много жертви е подвигът на книгоразпространението в ранните часове на българската свобода.
Архимандрит Теодосий Синаитски е един от първите български печатари. Светското му име е Теохар Гогов и се ражда в Дойран, тогава Османска империя. Учи в Цариград, а след това поема духовното служение и става свещеник, но след като овдовява решава около 1821 г. да стане монах в Синайския манастир.
Десет години по-късно се връща по нашите земи и започва да служи в Солун, но продължава да има връзка със Синайския манастир и да обикаля българските земи, събирайки помощи за обителта. Може би именно това му пътуване из родната тогавашна действителност го подтиква да възжелае и той свобода за своя народ, но не само свобода за тялото, но и свобода за ума, за душата.
Духовникът успява, с помощта на местния митрополит Мелетий, да отвори българска печатница в Солун, като за целта използва ръчната печатарска преса от печатницата на Даскал Камче във Ваташа. Точната дата за отварянето на печатницата му не е ясна, но се смята 1838 г. Оттогава е и първата запазена, отпечатана от него книга – Началное учение с молитви утренния славяноболгарский и греческия. За съжаление през 1840 г. печатницата на отец Теодосий Синаитски изгаря.
След като трудът му става на пепел архимандритът се завръща в родния си град Дойран, където става воденичар при своите синове. Умира трагично – затиснат от срутения покрив на воденицата.
И макар днес за отец Теодосий да са запазени оскъдни данни, то трудът му е и си остава колосален за времето си. Дали можем да си представим, от дистанцията на времето, колко труд се изисква да се бориш, за да издаваш книги, да се опиташ да ограмотяваш своя народ и да помислим за това от собствената си камбанария днес, когато почти нищо не ни струва да пишем, защото модерните технологии позволяват това. И това е добре, въпреки целия информационен шум около нас. И все пак редно е, струва ми се, на дни като 24 май да си припомняме за труда на стотиците наши предци – книголюбители, просветители и мисионери на Словото. Защото на раменете на будителите сме застанали днес и от съградените от тях извори продължаваме да черпим. Наглед нещо малко се иска от нас, но всъщност е всичко. Да помним.
Автор: Ангел Карадаков
