Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
- Най-голямата личба за Бога е личният пример.
- Човекът, който губи поглед към вечното, лесно става пленник на злободневието.
- Силата на вярата спасява човека от бесовските козни, които биха погубили душата му
На празника Възнесение Господне разговоряме с отец Стилиян Табаков по едни най-дълбоките въпроси на християнската вяра – как Христос пребъдва в света след Възнесението, какво означава присъствието Му в светата Литургия и как човек може да укрепи вярата си сред изпитанията на съвременния живот. В интервюто отец Стилиян говори за спасението, духовното усъвършенстване, силата на личния пример и нуждата човек да пази погледа си към вечното и непреходното.
– Отец, на празника Възнесение Господне може ли да поговорим за Христовото присъствие в света. Спасителят се възнася, но в светата Литургия, която основава на Тайната вечеря присъства с Тялото и Кръвта Си. Как човек да вижда и разбере това чудо?
– На този ден ние празнуваме Светото Христово Възнесение, с което отбелязваме още едно събитие свързано с нашето спасение. Възнасяйки се на Небето Господ Иисус Христос възнася човешката плът и я поставя да седи от дясно на Отца. Той поставя от дясно на Отца не коя да е плът, а Плътта, която пое върху си човешките грехове.
Сядането от дясно не е край на Христовото присъствие в света, то е по-скоро свързване на земното с Небесното. Сядането от дясно е знак за дойстойство.
С това сядане е възстановено човешкото дойстойнство, загубено при Адам. За да разберем как е възможно ние да седнем от дясно, то ние трябва да си припомним думите на Спасителя отправени към майката на Заведеевите синове: ”А Той ѝ рече: какво искаш? Тя Му отговори: кажи, тия мои двама сина да седнат при Тебе, един отдясно, а друг отляво в Твоето царство. Иисус отговори и рече: не знаете, какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз ще пия, или да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам? Те Му отговарят: можем. И казва им: чашата Ми ще пиете, и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите; но да дам да се седне Мене отдясно и отляво, не зависи от Мене; сядането е на ония, за които е приготвено от Моя Отец“ (Мат. 20:21-23).
В този диалог ние виждаме какви постъпки трябва да направим за да покажем, че желаем да сме до Бога, а именно – да приемем Свето Кръщение и да ядем и пием Тялото и кръвта Христови. Интересното е, че Спасителят не обещава автоматично сядане отдясно, а просто дава действията, които трябва да правим. Дали ще седнем отдясно, или не, то е в ръцете на Бога. Спасителят ни дава още едно уверение, че е в света и пребъдва в него. В разговор с юдеите той казва: „Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене, и Аз в него“ (Йоан 6:56). Това пребъдване не е в бъдеще време, а тук и сега, и по всяко време. Това пребъдване е извън времето и пространството. Разбирането на чудото с Христовото присъствие посредством Тялото и Кръвта му е отредено за хората, които се стремят към съвършенство. Няма конкретна рецепта.
От една страна Христос желае да се спаси всеки човек, но не всеки човек желае да се спаси. Мнозина казват, че искат да бъдат с Христа, но малцина го показват.
Този, който желае да се спаси, непременно трябва да яде и пие Тялото и Кръвта Христови, като изпитва сам себе си и съзнава своето място пред Бога. Да се върнем на Възнесението Христово. Само по себе си е събитие, което е поредното доказателство за Божественноста на Иисус Христос. Има доста събития, които свидетелстват за това, че Иисус Христос е Господ Бог и , че е изкупител на човешкия род. Примери за това са много пророчества, Чудесното зачатие, раждане, извършени чудеса, Кръстна смърт и Въскресение. В един момент всичките доказателства, освен Възнесението са подложени на съмнения – за Възкресението юдеите подкупват стражите и им казват да лъжат, поставят под съмнение чудесата извършени от Спасителя, не признават безсеменното зачатие и т.н. Възнесението става събитие видимо за всички в Йерусалим, не само за светите апостоли, но и за жителите на Йерусалим. Чисто физически се случва на достатъчно вискоко място, Елеонския хълм, който е видим от много места и става повод за вярата в Христа на още много човеци.
С Възнесението на Спасителя започва един друг процес в човешкото битие. Процес на живота на човека в Христа.
– Преди да се възнесе Христос казва на апостолите: „Идете по цял свят и проповядвайте Евангелието на всички твари“. Днес в XXI век Христовата проповед достигнала ли е до всички кътчета на света и до „всички твари“ и как ние в своя личен живот да бъдем също проповедници на Евангелието?
– Когато четем Светото Писание и думите на Спасителя отправени към неговите ученици, то ние трябва да знаем, че тези думи се отнасят и за нас. Не само за светите апостоли, но и за нас. За хората от XXI век. В този ред на мисли ние трябва да се поставим на мястото на светите апостоли. Какво са правили, как са живеели, как са се молили и т.н. Светите апостоли са призовани от Спасителя заради своята увереност и преданост към Бога. За да бъдем проповедници то трябва да видим в себе си колко ни е вярата в Бога, познаваме ли Го, (тук отварям една скоба – има голяма разлика между вяра и познание на Бога), уверени ли сме в Него и дали сме му предани? В отговора на всички тези въпроси човек може да намери начин да проповядва Евангелието. Ако човек не отговаря на някои от критериите, то да помоли Бог да запълни или поправи недостига. Да помоли духовния си отец за съвет. В личния си живот човек е добре да се стреми към самоосъвършенстване. Самоосъвършестване подпомогнато от духовния наставник на човека. Това ще му даде възможност да разбере как може да е полезен на хората около себе си. Много често си спомням думите на свети Серафим Саровски:
Придобий мирен дух и мнозина около теб ще се спасят.
– Как силата на вярата може да спасява човека от опасности. Христос казва на Своите ученици, че „повярвалите ще ги придружават тия личби: с името Ми ще изгонват бесове, ще говорят на нови езици; ще хващат змии, и, ако изпият нещо смъртоносно, няма да им повреди; на болни ще възложат ръце, и те ще бъдат здрави“?
– Според мен опасностите са за усилване на вярата на човека в Бога. Силата на вярата спасява човека от бесовските козни, които биха погубили душата му. На никой от светиите не са спестени скърби и опасности, напротив, чрез тях те са показвали силата на вярата и усърдието си към Бога. Що се отнася до личбите, които ги придружават, то те не са за да са уверени апостолите и проповедниците, а са за хората, които не са повярвали. Всичките личби и чудеса са за невярващите. В днешно време проповядваме посредсвом личния си пример.
Най-голямата личба привличаща към Бога е човек без пороци, грехове и недъзи. Носещ любов и спокойствие на другите.
– Как според вас човек да усили вярата си, особено, когато е била разклатена заради изпитания и трудности в живота?
– Много често се случва човек да попадне в лоша ситуация, материално затруднение, психическа неуравновесеност, трудности и изпитания. В наше време се срещат много често депресивни състояния на човека. Състояния, в които човек е заслепен и не вижда реалността. Не вярва на никого, камо ли на Бога. Живее в един нереален свят, който е изпълнен с мъка на душата. И то много мъка. Вярата в Бога се предшества от изучаване на Светото Писание и Светото Предание, което включва четене на творенията на светите отци. В една от притчите Спасителят говори за сеяч тръгнал да сее. Ако човек има в себе си малко почва за семето на вярата в Христос, то е добре да се опита да се погрижи за това семе да даде плод. Трудностите и изпитанията са част от ежедневието ни. Бог ги допуска за да се усъвършестваме.
Друго лекарство за усилване на вярата са нашите духовни наставници, техният личен пример и наставничество.
– И в края на нашия разговор. Успяваме ли ние сами да се издигнем над битовизмите, над злободневието и над ежедневните ежби и борби и да насочим поглед към вечното и непреходното?
– Има един момент, в който еждневието с всичките му екстри, изброени във въпроса, притискат човек и го карат да губи поглед към вечното и непреходното. Ако човек не се стреми да избягва тези неща, то те стават част от рефлексите му и в един момент го завладяват. Макар и да иска да бъде над злободневието и битовизмите, самия рефлекс го кара да реагира по начин който не желае. В такива ситуации на помощ пак трябва да е духовният наставник, както и решимостта на човека да бъде с Бога. Сам човек нищо не може да се справи.
С отец Стилиян Табаков разговаря Ангел Карадаков.
Снимка: Личен архив
