Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
- Православният богословски факултет беше създаден като отговор на реална духовна и обществена потребност.
- Днес православното богословие е изправено пред няколко сериозни предизвикателства.
- Съвременният свят поставя трудни въпроси – за личността, свободата, семейството, образованието, технологиите, изкуствения интелект, идентичността, страданието, смъртта, смисъла.
На 15 май Православният богословски факултет към Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ отбеляза своята 35-годишнина от основаването си. За предизвикателствата пред православното богословие в XXI век, за възможностите за реализация, както и за мисията на богословието днес разговаряме с декана на факултета проф. Магдалена Легкоступ.
– Проф. Легкоступ, Христос воскресе! През тази година Православният богословски факултет отбелязва 35 години от своето създаване. Много или малко са 35 години за едно такова учебно и духовно средище? Какво се промени през тези десетилетия?
– Воистину воскресе! Тридесет и пет години са и много, и малко. Малко са, ако ги сравним с хилядолетната история на Църквата и с дълбоката традиция на православното богословие. Но са много, когато погледнем конкретния път на един факултет, създаден в началото на 90-те години – време на големи обществени промени, духовни очаквания и възстановяване на връзката между образование, вяра, култура и нравственост.
Православният богословски факултет беше създаден като отговор на реална духовна и обществена потребност. От първите студенти през учебната 1991/1992 година до днес той се утвърди като авторитетен образователен, научен и духовен център. През тези десетилетия се промени много – разшириха се програмите, развиха се катедрите, укрепна научната и издателската дейност, изгради се школа в областта на църковните изкуства, създадоха се международни партньорства.
Днес Православният богословски факултет посреща кандидат-студентите с програми, които ясно показват неговия съвременен облик.
В ОКС „бакалавър“ обучението се провежда в специалностите „Теология“ и „Църковни изкуства – иконопис, стенопис, дърворезба“, както и в двете единствени по своя профил в страната педагогически програми „Педагогика на обучението по религия и история“ и „Педагогика на обучението по религия и философия“, чрез които Факултетът изпълнява една от важните си съвременни мисии – да подготви учители с богословска, хуманитарна и педагогическа компетентност.
На магистърско ниво факултетът предлага програми, които дават възможност както за надграждане на богословското образование, така и за навлизане в нови професионални и научни полета. Сред тях са „Теология“, „Църковни изкуства“, „Религиозно образование“, „Църковна история и богослужебно предание“, „Богословие на личността и обществото“ и „Педагогика на обучението по религия“. Тези програми са подходящи за богослови, учители, духовници, специалисти в областта на културата, социалната дейност, изкуството и хуманитаристиката, които искат да задълбочат своята подготовка и да придобият по-ясен професионален профил.
В ОНС „доктор“ факултетът осигурява възможности за задълбочена богословска, педагогическа, художествена и научноизследователска подготовка в програми като „Теология“, „Църковни изкуства“ и „Методика на обучението по религия“. Това е пътят за онези, които искат да се посветят на научна работа, академично преподаване, изследване на православното богословие, религиозното образование, църковното изкуство. Така Православният богословски факултет не само пази традицията, но и отговаря на реалните потребности на съвременното образование. Но най-важното е, че факултетът запазва своята идентичност. Той остава място, където богословието не се разбира само като академична дисциплина, а като служение на Църквата, на университета, на обществото и на човека
– Какви са трудностите пред православното богословие днес – в обществото и в академичната среда? Кои са най-сериозните предизвикателства и как успявате да ги преодолявате?
– Днес православното богословие е изправено пред няколко сериозни предизвикателства. На първо място, това е секуларизацията – не просто като отдалечаване от религиозната практика, а като загуба на чувствителност към духовния смисъл на живота. Много хора вече не отхвърлят вярата съзнателно, а просто не разпознават нейния език, не знаят как да поставят духовните въпроси и често нямат опит от църковния живот.
В академичната среда предизвикателството е друго – богословието трябва непрекъснато да доказва своята научна пълноценност, методологична сериозност и обществена значимост. То трябва да говори убедително както на езика на църковното предание, така и на езика на съвременната наука, педагогика, култура и хуманитаристика.
Особено важно днес е богословието да запази академична неутралност спрямо политическите и идеологическите противопоставяния.
То не бива да бъде употребявано за партийни или конюнктурни цели. Необходимо е да бъдем внимателни и към опасността от безкритично възприемане на либерални богословски модели, както и към погрешно разбиране на плурализма и мултикултуризма – не като диалог, а като релативизиране на истината и размиване на православната идентичност. Нашият път е друг: откритост към човека, но вярност към Преданието; уважение към различието, но без отказ от духовна определеност и църковно съзнание.
Най-сериозното предизвикателство обаче е да не допуснем богословието да се превърне нито в затворена вътрешноцърковна реч, неразбираема за съвременния човек, нито в чисто академичен дискурс, откъснат от живата вяра на Църквата. Нашият път е в баланса – вярност към православното предание, високи академични стандарти, диалогичност и отговорност към реалните въпроси на хората.
Преодоляваме трудностите чрез труд, постоянство и общност. Чрез преподаватели, които не просто предават знания, а възпитават отношение. Чрез студенти, които търсят смисъл. Чрез връзката с Българската православна църква. Чрез научни форуми, публикации, международни контакти и чрез всекидневната тиха работа, която изгражда доверието към факултета.
– Успява ли православният богослов днес да бъде адекватен на времето, в което живеем? Може ли спокойно и уверено да отговаря на предизвикателствата на съвременния свят?
– Да, може. Но само ако бъде едновременно верен на Православието и отворен към съвременния човек. Верен на Свещеното Писание, на светоотеческото предание и на литургичния живот на Църквата. И отворен към човека – към неговите тревоги, въпроси, рани, търсения и надежди.
Православният богослов не е човек, който просто повтаря готови формули. Той трябва да умее да разбира времето, без да се подчинява на неговите временни моди. Да говори на съвременен език, без да размива или отстъпва от истината. Да участва в обществения разговор, без да губи духовната дълбочина на православното свидетелство.
Съвременният свят поставя трудни въпроси – за личността, свободата, семейството, образованието, технологиите, изкуствения интелект, идентичността, страданието, смъртта, смисъла. Богословът не бива да отговаря прибързано или назидателно, а спокойно, с познание, с духовна трезвост и с любов към човека.
Вярвам, че именно православното богословие има какво да каже на нашето време. То издига достойнството на човека високо над възприемането му като само биологично, социално или икономическо същество. Защото човекът е личност, сътворена по образ Божи, призвана към общение, свобода, отговорност и любов.
– Вие сте първата жена, избрана за декан на Православния богословски факултет. Как приемате тази отговорност? Смятате ли, че това е едно от полетата, в които жените могат ясно да покажат своите качества и възможности?
– Приемам тази отговорност преди всичко като служение, а не като личен успех. Да бъдеш декан на Православния богословски факултет означава да носиш грижа за институция с духовна памет, академичен авторитет и висока обществена отговорност. Това изисква не само административни решения, а постоянство, диалог, търпение, способност да обединяваш хора и да пазиш посоката.
Фактът, че съм първата жена декан на факултета, разбира се, има своята символика. Но за мен най-важното е не противопоставянето между мъже и жени, а разбирането, че в академичния живот човек трябва да бъде оценяван според своята компетентност, почтеност, труд и отговорност. Жените отдавна имат значимо присъствие в богословското образование, в науката, в педагогиката, в културния и църковно-просветния живот.
В православната традиция жената има дълбоко и достойно място – не като подражание на мъжа, а със собствена сила, чувствителност, устойчивост и духовна мъдрост. Затова смятам, че жените могат ясно да покажат своите качества в академичното управление, в богословската наука, в образованието и в служението на общността.
За мен тази отговорност е и доверие – доверие от колегите, от университета, от студентите. И се старая да го оправдавам не с думи, а с работа.
– Какво си пожелавате Вие и Вашите колеги от Православния богословски факултет? Каква е Вашата молитва за бъдещето на православното богословие в България и за развитието на самия факултет?
– Пожелавам си Православният богословски факултет да остане жив академичен и духовен дом – място, в което знанието се съединява с вярата, науката с отговорността, традицията с бъдещето, а образованието със смисъла.
Пожелавам си да имаме все повече млади хора, за които образованието е смисъл, цел и посока.
Хора, които искат да мислят задълбочено, да служат честно, да разбират православната традиция и да я предават с мъдрост, любов и уважение към съвременния човек.
Моята молитва е православното богословие в България да бъде силно не с външна самоувереност, а с вътрешна истина и дела на вярата. Да бъде вярно на Църквата, сериозно в науката, отговорно към обществото и близко до човека. Да не се страхува от въпросите на времето, но и да не губи вечната перспектива на Евангелието. А за нашия факултет се моля да продължи да бъде достоен наследник на Търновската духовна и книжовна традиция, да пази православното предание и да го предава на следващите поколения с мъдрост, любов и надежда.
И както подобава в тези пасхални дни – нека всичко, което вършим, бъде озарено от радостта на Възкресението. Защото именно тя е сърцето на нашата вяра, на нашето богословие и на нашето служение. Христос воскресе!
С проф. Магдалена Легкоступ разговаря Ангел Карадаков.
