Начало / Uncategorized / Кръгла маса по повод 1700 години от откриването на Кръста Господен се състоя в Богословския факултет на СУ

Кръгла маса по повод 1700 години от откриването на Кръста Господен се състоя в Богословския факултет на СУ

С кръгла маса, посветена на 1700-годишнината от намирането на светия и животворящ Кръст Господен, Богословският факултет започна отбелязването на историческото събитие, случило се през 326 година.

Инициативата е на катедра „Библеистика“ и е част от програмата на факултета за 2026 година. Това обясни доц. д-р Екатерина Дамянова, която подчерта, че след тържественото отбелязване на 1700 години от Първия вселенски събор в Никея вниманието закономерно се насочва и към друго значимо събитие от църковната история – намирането на Кръста Господен.

„Това е събитие, което исторически като че ли остава на заден план, засенчено от ролята и значението на Кръста в нашето съвремие и в цялата християнска история“, посочи доц. Дамянова.

В научния форум участваха преподаватели, докторанти и студенти от Богословския факултет. Представени бяха доклади, посветени на типологията и предобразите на Кръста в старозаветните текстове, както и на неговото място в новозаветната епоха и библейската традиция.

Сред обсъжданите теми бяха откриването на Кръста Христов, дейността на света Елена в Йерусалим и различните празници, свързани с почитането на Кръста. По време на дискусията доц. Дамянова обърна внимание и на различните свидетелства в историческите извори относно намирането на Кръста Господен.

„В част от изворите, какъвто е случаят с Евсевий Кесарийски, се споменава за откриването на Гроба Господен и Голготското възвишение, но не се казва нищо за самото откриване на Кръста. В други извори подробно се разказва как света Елена, водена от йерусалимския епископ Макарий, разчиства мястото на Христовото Възкресение – Голгота и Божи гроб. Именно там откриването на Кръста е представено като истинско чудо“, каза тя.

Според нея символът на Кръста не бива да бъде възприеман единствено като външен знак или украшение, а преди всичко като израз на вяра.

„Ако към Кръста и към Разпнатия на него не погледнем с вяра, а го приемаме само като форма или орнамент, тогава рискуваме да се уподобим на онези старозаветни хора, които са се покланяли на медната змия и са забравили Божието обещание“, подчерта доц. Дамянова.

Пълното интервю с нея очаквайте в следващите дни.

За Ангел Карадаков

Виж още

Отец Слави Спасов: Светът днес задоволява потребностите на човека, но не и жаждата му за Бога

Общението със светиите не се прекъсва от смъртта Пътят към светостта минава през покаянието, молитвата ...