Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Нашият Господ Иисус Христос неуморно поучава Своите ученици и слушатели. Затова постоянно Го следват огромни тълпи народ, жадни да чуят светото Му учение.
И ето, отново проповядва до един кладенец, уморен след дългия път и обедния пек. Една жена самарянка идва на този кладенец за вода. Господ заговаря с нея за истинската молитва, за това, как трябва да се покланяме на Бога, наставлява я за вечния живот и наред с това я изобличава за тайните й грехове.
Като чува споменаването на невъздържания си и безпътен живот с незаконен мъж, самарянката чувства дълбоко докосване до съвестта и сърцето си и вместо да се оправдава, възкликва с прилив на благодарност: “Господине, виждам, че Ти си пророк“ (Ин 4:19) – и довежда целия град на среща с Господа.
След това тази забележителна жена става християнка, наречена при кръщенисто си Фотиния (т. е. „светоносна“) и с времето напълно оправдава значението на името си. Тя проповядва в името Христово не само в своята родина, но и в други страни – в Африка и в Италия. Заедно с по-малкия си син обръща мнозина към Христа. По-големият й син, Виктор, служи във войската на Нерон и е издигнат в главнокомандващ в Италия, за да изтребва християните там. Но вмето това като Христов воин той става техен покровител и ревностен проповедник на Евангелието като майка си. Когато Римският тиранин разбира това, извиква християните при себе си. Тогава Фотиния заедно с петте си сестри и сина си доброволно отива при него и на въпроса му: „Защо сте дошли?“, те отговарят: „За да те научим да почиташ Христос“. Мъчителят заповядва да строшат ръцете на светиите на наковалня. Но това не сломява нито вярата, нито телата им. Наредено било да им отсекат ръцете, но и мечът се оказва безполезен. Затварят мъчениците в тъмница, но те и там продължават да проповядват Христос и превръщат престъпническия затвор в Божи храм, заради което са подложени на нови мъчения, по време на които страдалческият им живот приключва. Одират кожата на св. Фотиния (самарянката) и по заповед на тиранина тялото й е хвърлено в кладенец. Така тази, която при кладенеца се отказва от пътя на греха и приема от Животодателя нов и благодатен живот, в кладенец оставя и временния си живот и преминава в другия, по-добрия, блажен и вечен живот (Охридски Пролог 20 март).
Ето каква е споменатата в днешното Евангелие самарянка. Ето колко смело претърпява тя страдания за Христовата вяра! Животът й е един от поразителните примери за това, как Божията благодат може да възроди дори най-грешната душа и от бездната на безчестието да я издигне на върха на духовната слава. Грешната и презирана от всички Фотиния отива на кладенеца, за да може тайно да си начерпи обикновена вода, а се сдобила с „вода жива и спасителна“. Грешницата, чието единствено докосване се счита от ревнителите на закона за осквернение, е милосърдно приета от Господа и Спасителя! Колко насърчително и каква здрава опора е това за всички нас, грешниците. Винаги и във всеки момент Господ е готов да приеме всекиго, който се обръща към Него с цялата си искреност и дълбоко разкаяние.
Затова, приятели, колкото и порочни да сме, стига с пълно покаяние да се обърнем към Господ Иисус! Но нашето обръщане не трябва да е с празни думи, нито с моментни въздишки, а с искрена твърда решимост да се откъснем от бездната на порока, без да се обръщаме назад.
Автор: Св. Алексий Мечев (1859–1923)
Превод от руски: Елена Папучиева (2026)
По изданието: „Пастырь добрый“, Москва, 1997
Източник на оригинала: Azbyka.ru
Изображение: Duccio di Buoninsegna, Christ and the Samaritan Woman (ок. 1310–1311). Public domain, чрез Wikimedia Commons
Бележка: Настоящото заглавие е редакционно. Оригинално заглавие е „Слово в Неделю о Самаряныне“.
