Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Тих италиански площад рано сутрин. Хората още не са се събудили, а обичайната градска суета не е завладяла улиците. Камбанният звън и птичата песен са единствените „смутители“ на тишината.
Сиракуза извън туристическия сезон дава много повече, отколкото човек очаква. Особено когато пристига тук не просто заради красотата на града и неговата кухня, а за да се срещне с неговата духовна „домакиня“ – света Лучия.
Светицата е почитана както от Римокатолическата, така и от Православната църква, а паметта ѝ се чества на 13 декември (Св. мчца Лукия девица).
В Сиракуза са свързани няколко храма с нейното име и живот. Един от тях е Santa Lucia al Sepolcro, издигнат над мястото, където според преданието е била погребана мъченицата след смъртта ѝ през IV век. В историческия център на града, в катедралата Cathedral of Syracuse, се съхранява част от нейните мощи.
Света Лучия е родена около 283 година в Сиракуза, по времето на император Диоклетиан. Произхожда от заможно римско семейство, но още в ранна възраст остава без баща. Още млада приема християнската вяра и дава таен обет никога да не се омъжва. Един богат младеж пожелал да се ожени за нея, но тя отхвърлила предложението му. Отхвърлянето било прието като обида и той я наклеветил пред римските власти, че е християнка.
След това тя е изправена пред управителя Пасхазий, пред когото открито изповядва вярата си и отказва да се отрече от Христос. Подложена на мъчения, тя остава твърда във вярата си и в крайна сметка е убита на 13 декември 304 година. Християните от Сиракуза погребват тялото ѝ в катакомбите, на мястото на нейното мъченичество, и по-късно издигат там храм.
През 878 година Сиракуза е завладяна от сарацините. Жителите изнасят мощите на светицата от храма, където са се съхранявали, и ги укриват на тайно място. През 1039 година византийският пълководец Маниак, след освобождаването на града, пренася мощите в Константинопол. По-късно, през 1204 година, те се завръщат отново в Сиракуза.
Катедралата на града е изградена върху основите на по-стар християнски храм от VII век, свързан със свети епископ Зосима Сиракуски (паметта му се чества на 30 март). През IX век сградата е превърната в джамия, а след това отново става християнски храм през 1086 година. През XVII век е силно повредена от земетресение и впоследствие е възстановена. Настоящата фасада е дело на архитекта Андреа Палма (1725–1753). Храмът представлява трикорабна базилика с ясно изразени барокови елементи.
През 2015 година в катедралата са поставени мощите на света Лучия. Два пъти годишно – в първата неделя на май и на 13 декември – се изнася и нейната статуя за поклонение.
Пред светите мощи може да се видят поклонници, дошли да се помолят. Сред тях има и много вярващи от традиционно православни страни като Гърция, Румъния, Сърбия и Русия.
Сиракуза има какво да предложи на всеки, който желае да опознае Сицилия, но малцина остават безразлични след срещата си със света Лучия и молитвата за нейното застъпничество. В града може да се посети и църквата San Paolo Apostolo, разположена в историческия център, издигната в памет на пребиваването на апостол Павел в града около 59–60 година след Христа. Той остава там три дни, както свидетелства и книгата Деяния на светите апостоли (28:12): „И стигнахме в Сиракуза, дето останахме три дни“. Сегашната сграда на храма е от XVII век.
Сицилия несъмнено има още много какво да предложи. Заслужава си човек да отдели поне няколко дни, за да усети духа на острова – неговата култура, музика и вкус, които хранят не само тялото, но и душата.
И дори да нямаме познати, които да ни очакват в Сиракуза, трябва да помним, че света Лучия посреща като духовна застъпница всички, които с вяра пристъпват към нея. Отдаде ли се възможност нека отиваме при мъченицата. Защото светците не са само исторически личности, но са и живи молитвеници пред Бога. И света Лучия не оставя никого, който с чисто сърце се обръща към нея, да си отиде празен.
Автор: Ангел Карадаков
