Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
След като преминахме през Четиридесетницата на Великия пост, навлязохме в нова четиридесетница, но съвсем различна. В първата оплаквахме греховете си, изповядвахме немощите си, смирявахме себе си с пост и въздържание – всеки по свой начин като виновен, молеше за милост и прошка на греховете си.
Новата четиридесетница, която започна със славното Възкресение на Иисус Христос, ни поставя в различно и светло състояние на християни, освободени от осъждане, възкръснали за нов свят живот и уверени в даруваното ни вечно блажено безсмъртие.
В изминалата четиридесетница виждахме за свой образец нашия Господ, Който преди да започне делото Си по спасението на човешкия род, прекара четиридесет дни в най-строг пост, в уединение и молитва, в бора с невидимия враг.
А в настоащата четиридесетница виждаме Същия Този Господ, Който в продължение на четиридесет дни се явява на Своите ученици, но вече е прославен, победоносен, тържествуващ над всички врагове. Колко утешителни за нас са тези Господни явявания на учениците Му след Възкресението! Всички те свидетелстват за неизмеримата любов на Господа към вярващите в Него.
Ето го първият пример за това придобито от християните Господне благоволение: след като възкръсва, Той се явява само на Своите, на най-приближените Си ученици, само на вярващите в Него. Питаме се – защо пък Господ не се яви отново в Йерусалим пред очите на онези, които Го ненавиждат – първосвещениците, книжниците и фарисеите? Как ли щеше да ги смути, засрами и надвие пред народа, пред хората, които те настройваха срещу Него?
Така, братя, ни се иска само заради нашето тщеславие и властолюбие: ние сме тези, които обичаме да засрамим врага, да се хвалим с победа над противника. Наша съблазън е да стъпчем с краката си този, който се е канел да ни стори зло.
Нашият Господ е любвеобилен, Той щади враговете Си. Позволява им сами да осъзнаят вината си, да се уверят в престъплението си и доброволно да дойдат при Него. Дали щеше да има полза, ако се бе явил в славата Си на враговете Си? В първия момент може би те щяха да претърпят поражение – ами после?
Ако дори самите Господни ученици не Го посрещнаха с вяра веднага, а от радост мислеха, че или сънуват, или виждат призрак, или дух, то колко повече заслепените от страсти и злоба Негови противници биха Го посрещнали с неверие, нов прилив на злоба и омраза? Та дори и да се бяха зарадвали – за дълго ли щеше да е?
И сред самите нас виждаме, че даже разсъдливи хора не желаят да признаят явната истина, а упорито я отхвърлят заради внушенията на гордостта и заради желанието да прославят себе си.
Не, Господ се явява на тези, които макар и потънали в скръб заради смъртта Му, макар и сякаш изгубили вяра в Неговото Възкресение, още в мига, в който Той застава сред тях и както преди седи с тях, говори им чудните Си и вече познати им слова, дори яде и пие с тях, показва им раните си – тогава мъката и съмнението им се превръщат в радост, увереност и такава привързаност, заради която са готови да излязат на площада, да претърпят страдания, да приемат мъченическа смърт. Вижте колко разнообразни са явяванията на Господа! Първо се явява на жените, за да възнагради тяхната смелост, заради която са с Него до последния Му дъх; явява се на Петър, който трикратно се отрича от Него, за да го ободри и да му върне апостолското достойнство; явява се на двама от учениците си по пътя им, за да може с двойно свидетелство по-лесно да увери апостолите. И накрая, когато всички апостоли вече са подготвени, в трепетно очакване и измъчени от нетърпение, Той застава сред тях, за да ги благослови за великото дело, което им предстои, като Негови последователи. Той се явява на всички вярващи, за да ги увери в Своята божественост
Поредното потвърждение на любовта Си към християните Господ проявява в това, че показва чрез явяванията Си грижа за всичките нужди на учениците Си. Той се явява както на всички заедно, така и само на един-двама. Това означава, че проявява грижа както към цялата Църква, така и към всеки отделен вярващ.
Господ се явява многократно, не само веднъж или два пъти. Това ни показва, че независимо в какво състояние или обстоятелства сме, Той винаги е с нас. С всяко свое явяване Той носи някаква радост, помощ, утеха: ето, Мария стои до гроба Господен и плаче, а Той отива при нея, за да я утеши в скръбта й. Ето, двама ученици отиват в Емаус и в недоумение изливат душевната си мъка, разбитите си надежди, а Господ върви с тях, за да разсее съмненията им. Апостолите заключват вратите си, Тома не вярва, докато не пипне раните Му и Господ удовлетворява всички.
Нима това, че Христос обеща да е винаги с нас, не е утеха и за нас, християни? Тогава – от какво да се страхуваме?
Автор: Св. Алексий Мечев (1859–1923)
Превод от руски: Елена Папучиева (2026 г.)
Превод от руски по издание: „Пастырь добрый“, Москва, 1997
Източник на оригинала: Azbyka.ru
Бележка: Настоящото заглавие е редакционно. Оригинално заглавие: „Слово в Неделю о Фоме“.
