Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Христос Воскресе!
Каква радост, какъв възторг възбуждат в душата на християнина тия две думи! Колко светлина и топлина и какъв нов възвишен смисъл вливат в неговото съзнание! И това не е от вчера или завчера, а в течение на двадесет столетия вече! И то, безспирно ще продължи до тогава, когато Христос Господ повторно дойде не вече да учи и наставлява, а да съди…
През течението на годината ние празнуваме и други радостни и необикновени събития от живота на Христа Спасителя. Но, защо само вестта за Неговото светло възкресение произвежда в душата такава възторжена радост? Очевидно, поради това, че тя, бидейки безсмъртна, чувства, че с Христовото спасително възкресение се решава в положителен смисъл нейната вечна съдба. Възкресението Христово е величаво събитие, в което се заключава същността на нашата вяра, същността и основата на християнството.
Възкресението Христово е началото и края на нашето спасение.
Вярно е, че хората биха били нещастни, ако Христос не бе прогласил в света Своето божествено учение за правда, братолюбие и нравствена чистота. Но те щяха да бъдат изгубени за живота ако Той не бе възкръснал, ако не бе доказал, че е Господар и на живота, и на смъртта.
Но Христос възкръсна и с това прояви пребъдващата в Него божествена, спасяваща сила. Тая мощна и благотворна сила се докосва до човешките души най-вече в пасхалните дни. Радостта от Възкресението Христово засяга не само човеците; засяга небето и земята – цялата видима и невидима природа. Навсякъде се проявява, спасява, обновява и тържествува силата на живота. Жилото на смъртта е притъпено, обезвредено. Човешката душа се чувства възкрилена от вярата и надеждата, че щом Христос има божествена сила да възкръсне, Той ще възкреси и нас; че смъртта на хората сега става един временен сън; че за тях вече са отворени не само вратите на ада, дето ги тласкат греховете, но са отворени и дверите на небето, към което ги привлича възкръсналият Спасител.
За вярващите е издигната стълба от земята към небето, където Възкръсналият, седящ отдясно на Божия престол (Еф. 12:2), им е приготвил вечно царство на мир и радост в Духа Святаго.
Христовото възкресение е основа на спасението човешко. Залог за нашето възкресение.
Христос възкръсна от мъртви и за умрелите стана първенец. Понеже, както смъртта дойде чрез човека, тъй и възкресението от мъртви ще дойде чрез Човека. Както в Адама всички умират, тъй и в Христа всички ще оживеят (1 Кор. 15:20-24). Христос се подчинил на закона – минал през вратата на смъртта, като човек, за да излезе през дверите на живота и безсмъртието като Бог. И човеците ще възтържествуват над смъртта. Както пшениченото зърно, хвърлено в земята умира, за да възкръсне и да израсне по-многоплодно, тъй и човешкото душевно тяло ще се погребе, за да възкръсне тяло духовно и вековечно. Защото подир възкресението предстои тленното да се облаче в нетление и смъртното да се облаче в безсмъртие. И тогава ще се сбъдне думата написана: смъртта биде погълната с победата. Де ти е, смърте жилото? Де ти е, аде, победата (I Кор. 15:53-55).
Всичко ликува днес: душите, хората, Църквата; сияе природата! Защото Христос наистина възкръсна из гроба.
Да припомняме ли свидетелства за това? Те са изложени в Евангелието, в Свещеното Писание изобщо. Връщайки се от гроба Мария Магдалина и благородните жени мироносици първи чуват божествения глас на Възкръсналия: Радвайте се… идете обадете на братята Ми да идат в Галилея, там ще Ме видят (Мат. 28:9-10). Самите апостоли, в същия ден, са събрани вкъщи, при заключени врата. Христос се явява при тях, преподава им мир, показва им пронизаните си от гвоздеите на кръста ръце, нозе и ребра. Възрадвани, апостолите пред целия свят свидетелстват: видяхме Господа! (Йоан. 20:19-25). Събраните в Галилея при планината апостоли и 500 души вярващи посрещат възкръсналия Спасител, приемат Неговото благословение, беседват с Него и всички стават свидетели на Неговото възкресение, стават благовестници на великото събитие.
Бележит и възторжен свидетел на това събитие става и ученият евреин Савел от Тарс. С огнена злоба и ненавист гонил той малката тогава църква Христова. Той взема на себе си мисията да отиде в Дамаск да излови и вързани доведе в Йерусалим всички християни. Дишащ злоба, той със своя отряд тръгнали за Дамаск. Но изведнъж на пътя върху него огрява облак светлина от небето. Той пада по очи и чува глас, който му казва: Савле, Савле, защо Ме гониш? – Кой са Ти, господине! – лежейки по очи, – запитал Савел.
– Аз съм Иисус (Възкръсналия), когото ти гониш… Разтреперан, ослепен и ужасен, Савелъ проговорил: Господи, какво да направя? (Деян. 9:3-9). И Господ му определил какво да направи – да Му стане велик апостол. Обръщането на тоя човек е чудо над чудесата. От тоя миг той се преименува на Павел и получава в своето съзнание пълното откровение Божие. И по тоя начин, най-ученият на времето си евреин, става личен свидетел за възкресението Христово пред цял свят. И на коринтските християни той писал: братя, Христос умря за греховете ни. Той бе погребан и на третия ден възкръсна, според Писанията. Той се яви на Кифа, после на единадесетте; после се яви на повече от 500 братя наведнъж, после се яви на Яков, след това – на всички апостоли… и най-после се яви и мене… (I Кор. 15:3-8). В това писмено свидетелство на апостол Павел за възкръсналия Спасител и досега никой не се е усъмнил…
Още по-бележит и неопровержим свидетел за възкресението на Христа Спасителя е самата свята Църква.
Силата за своето съществуване, в продължение на толкова столетия, тя черпи от тая истина – Христовото възкресение. Оттук тя черпи и благодатната мощ, която се е проявявала и проявява в множество знамения и чудеса. Със силата на тая истина на Възкресението тя можа да преобрази света и да издигне духовно-културно човечеството. Ето тая възраждаща сила и сега мощно и благотворно засяга душите и сърцата на хората, засяга цялата природа и предизвиква радост и възторг. Христос бо воста и веселие вечное. Прочее, нека се веселим всички и никой да не отнема радостта ни за славното Христово възкресение. Да се присъединим към тържествуващия хор на горната Църква, към ликуването на ангелите и на хубавата Божия природа. Да отворим сърцата и душите си за нови благодатни сили и светлина, които излизат из гроба на Възкръсналия Христос и Спасител. Сей день егоже сотвори Господь возрадуемся и возвеселимся в онь!
Христос Воскресе!
Автор: Видински митрополит Неофит
Източник: Църковен вестник
