Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
На Велика събота, часове преди радостната вест за Христовото възкресение отново да отекне в православните храмове не само у нас, но и по целия свят, разговаряме с доц. д-р Костадин Нушев от Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ за смисъла на Възкресението Христово, за промяната в човешката история и за дадената възможност на човека отново да влезе в Рая.
Възкресението е най-важното събитие в земния живот на Спасителя и в историята на спасението на целия човешки род.
– Доц. Нушев, как празникът Възкресение Христово се разказва в различните евангелия и какво ни казват основните текстове, които се четат във възкресната нощ?
– Възкресението на нашия Господ Иисус Христос е едно събитие, което ни е предадено в четирите евангелия като повествувания с определени подробности, като всеки от евангелистите акцентира върху някой детайл, който му е бил по-известен или дава в по-кратък или по-разширен вариант на определено събитие.
Например участието на Йосиф Ариматейски още при обвиване на тялото на Спасителя в плащаницата, ролята на жените мироносици и т.н. Това е един разказ, който четиримата евангелисти го предават в съгласие, като всеки от тях придава определено значение или подсилва някои от детайлите. Тъй като самото възкресение не е могло да бъде видяно и наблюдавано като едно свръхестествено събитие, разказът за възкресението на нашия Господ е свързан с този трус, който се е случил на гроба в момента на възкресението. Присъствието на ангелите, които отварят гробната камера на пречистото място, където е бил положен Спасителят, за да дадат възможност на жените мироносици първо да видят празния гроб, мястото където е бил положен Христос.
След това знаем тези вълнуващи моменти, тъй като самите ученици първоначално не са могли да разберат, а и виждаме как в някои от разказите се казва, че учениците не вярват на благовестието на жените мироносици и искат сами да се уверят. Не на последно място, виждаме, че те докато не видят възкръсналия Господ, не разбират какво точно означава това, за което той им е говорил, че ще бъде предаден в ръцете на нечестивци, на езичници, ще бъде мъчен, поругаван, ще бъде разпънат, но на третия ден ще възкръсне. Докато не виждат възкръсналия Спасител те не могат да разберат какво точно им говори Той. Да, много пъти Той ги поучава. Още след Преображението на планината Тавор, Той започва да ги подготвя за момента, когато го видят да страда на кръста или да бъде поругаван, бичуван и да не се съблазнят от тези изпитания. Чак когато обаче Той се явява на света Мария Магдалена, за което ни говори Евангелието според евангелист Марк, също така, когато се явява на учениците по пътя за Емаус, подробно разказано от евангелист Лука, когато Той най-накрая се явява на всички ученици събрани заедно, им казва да не се плашат. Тъй като те са преживявали много голяма скръб, много голям страх от това, което се е случило със съдебния процес, разпятието, красната смърт, погребението на Спасителя, чак тогава страхът и скръбта се превръщат в една истинска радост, когато те могат да видят своя Учител. Да се уверят, че Той наистина е възкръснал от мъртвите и знаем този драматичен разказ, как апостол Тома, който не е присъствал на първата среща иска много силно и той да види Господа, и той да сложи пръстите си в неговите рани, за да повярва.
Ето така ни разказват евангелистите, а църковните учители посочват, че тук в този разказ виждаме от една страна това историческо значение на Възкресението, което става център на Християнството, защото апостол Павел казва в своето послание до коринтяните, че Христос възкръсна от мъртвите, ако Христос не е възкръснал, значи празна е нашата вяра, празна е и нашата проповед.
Това събитие обаче има и едно световно историческо значение, има и едно космическо значение. Не случайно големият трус, присъствието на ангелите, благовестието на ангелите на гроба Господен, ни показват, че от този момент, в който и сам Господ Иисус Христос казва на учениците си: „Даде Ми се всяка власт на небето и на земята“ ги изпраща да идат и да научат всички народи, като ги кръщават „в името на Отца и Сина и Светаго Духа“ (Мат. 28:18-19). Това е всъщност е най-важното събитие в земния живот на Спасителя и в историята на спасението на целия човешки род.
– А по какъв начин Възкресението е и централно събитие в християнската сотириология т.е. учението за спасението на човека?
– Целта на земния живот, на учението, на изкупителното дело и доброволните страдания на Иисус Христос като Син Божий е именно това – Той да победи смъртта чрез своето Възкресение.
Тази победа над смъртта е същевременно и победата над греха.
С това събитие е подарено спасението на целия човешки род от властта на греха. Победена е смъртта и не случайно виждаме как в православната иконография това събитие представено по един драматичен начин, като извеждането на нашите прародители Адам и Ева от властта на смъртта, на ада, с което Църквата иска да ни покаже, че това събитие – Възкръсването на нашия Господ, Неговата божествена сила е в основата на спасителното дело, което Бог е извършил и като човек, възприел човешката природа и като възможност за благодатно обновление на вярващите в Него като Син Божий чрез кръщението, чрез възприемане на тази спасителна благодат за обновление на живота.
По този начин, възкресението на нашия Господ, Иисус Христос, се превръща и в крайъгълен камък за нашето спасение, тъй като ако ние вярваме, че Той е Възкръснал, както казва апостол Павел, тогава и нашата вяра не е празна и нашата надежда за спасение също ще се увенчае с това, което нашият Господ е обещал за тези, които вярват в Него и тези, които приемат кръщение, както казва на своите ученици: „Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен“ (Марк. 16:16).
„Благовестието за Възкресението на нашия Спасител е в основата и на духовния живот, и на благодатния път на спасението. Също така то е и най-радостната вест, най-големият празник в целия християнски свят и в църковния календар“.
Всички наши духовни преживявания и всички църковни празници, които ние отбелязваме през цялата година са свързани и неизменно черпят своята сила от Христовото Възкресение. Освен в този пасхален период в църковния календар знаем, че всеки един неделен ден ние отбелязваме, ние празнуваме Възкресението на нашия Господ и затова всяка една неделна света Божествена Литургия има този възкресен характер. Пасхалната радост, радостта от Възкресението е в основата на вярата, молитвата, духовния живот, на цялото християнско съдържание на живота на вярващите.
– Как Възкресението Христово отговаря на злото в света, отговаря на проблема със страданията в света?
– Тайната на Христовите страдания, които имат спасителна сила и спасителен характер за нас човеците е в това, че едва когато ние духовно разбираме и проникваме със силата на вярата в тази тайна на Христовото Възкресение, която е една реалност, едно историческо събитие. Когато разберем, че нашият Спасител като истински човек, като съвършен и безгрешен човек, доброволно за нас човеците принесе Себе Си като изкупителна жертва, за да победи греха, за да победи злото в този свят – възкръсна от мъртвите, както беше обещал много пъти. В този разказ се подчертава това, че Той възкръсна, така както и беше казал, това го благовести и ангелът на светите мироносици, и сам Господ след това Го казва на Своите ученици, за да им припомни, че смисълът на Неговото земно служение тук сред нас е било именно това доброволно страдание на кръста. Доброволно принася Себе Си като изкупителна жертва, за да можем във нашия живот, в тази светлина и благодатна сила на Христовото Възкресение, да гледаме и на нашите собствени страдания, на това което ние преживяваме. Защото и сам Господ Иисус Христос дава пример с това, че всеки, който иска да бъде Негов ученик, да върви след Него, трябва да се отрече от себе си, да вземе кръста си и да го следва.
Това носене на кръста, както Църквата ни припомня във Великопостния период, когато се подготвяме да посрещнем най-големия, най-светлия празник – Възкресение Христово, ни показва, че само чрез това благодатно дело разбираме нашето служение и предназначение тук, в този свят.
Чрез мъжествено понасяне на трудностите, изпитанията и страданията само така можем да бъдем истински християни и да носим своя кръст.
Тогава вече страданията и злото не ни изглеждат като някакъв фатализъм, като нещо, което да предизвиква у нас само смут, страх, скръб или отчаяние, а тогава вече чрез силата на вярата, най-вече чрез надеждата, чрез благодатното обновление на нашия живот в Христовата благодат и чрез силата на Светия Дух, ние можем да приемем, да победим страданията и трудностите, да превъзмогнем всичко, което ни връхлита в този свят, който както е казал и св. Йоан Богослов „лежи в злото“, но пък и Спасителят ни е казал: „дерзайте: Аз победих света“ (Йоан. 16:33), „Да бяхте от света, светът щеше да люби своето; а понеже не сте от света, но Аз ви избрах от света, затова светът ви мрази“ (Йоан 15:19)… „Аз съм с вас през всички дни до свършека на света“ (Мат. 28:20).
Това са едни от последните думи от евангелските повествувания, които ни дават надежда и много ясно ни показват, че нашият възкръснал Спасител и Господ, който се е възнесъл на небесата, седи отдясно на Отца, като вседържител на Когото е дадена всяка власт на небето и земята, Той никога не ни изоставя, никога не ни дава по-тежък кръст от този, който можем да понесем и винаги ни подкрепя в трудностите и изпитанията в нашия живот. Стига ние да искаме да следваме по стъпките на Спасителя, да не се отказваме, да не изпадаме в малодушие, в отчаяние, а с молитва и с упование в Бога да продължаваме по нашия житейски път да следваме Спасител.
– Във Възкресение Христово ли се заключава и смисълът на човешкия живот, погледнат от християнската перспектива?
– От християнска гледна точка – да, можем да кажем, че така както Спасителят, като истински човек, в Своето възкресение е обновил човешкото естество и човешката природа, чрез победата над смъртта Той е дал едно триумфиране на живота и на човешкото битие. Така и ние в тази Христова тайна на победата над смъртта и греха, над злото, можем да кажем, че истинското осмисляне на човешкия живот и истинската цел на човешкия живот е именно в Христа Иисуса ние да намерим тази благодатна пълнота на живота, смисъла и целта на живота. Защото и в Новия Завет на много места се казва, че Христос дойде, за да ни даде живот и то живот в пълнота, живот вечен и ние го придобиваме, когато станем причастни на Христовия обновен живот, на Възкресението, на тази духовна сила, която извира от преобразеното и прославеното тяло и човешка природа на нашия Спасител, Който е възнесъл нашето естество в Божието Царство на славата. Който е прославил човешкото естество и ние всеки път приобщавайки се със светите тайни, с Тялото и Кръвта Христови, ставаме причастници на това именно обновено човешко естество в нашия Спасител. Затова молитвата, това благодарение, което ние всеки път на всяка една света Божествена литургия отправяме лично и заедно с нашите събратя съборно в Божия храм е израз и на най-съвършената молитва. Най-съвършеният начин на богопочитание и преклонение пред Бога, именно като благодарност за всичко онова, което нашият Господ е направил за нас. За всички блага, които произтичат от Него, които ние сме получили даром и призванието, което имаме да живеем с Бога и да осмислим и изпълним нашия живот именно с тези благодатни дарове, които идват в Христа Иисуса от Светия Дух.
– Италианският философ Джорджо Агамбен в един свой текст говори и разсъждава за срещата между Пилат и Христос и разговора, който те провеждат, като казва, че това е среща на вечността с историята. Историята в лицето на Пилат, който е историческата фигура и Христос, който Спасителят на човечеството. За тази среща на вечното с историята във Възкресение Христово – как се случва тази среща и как срещата на човека със Спасителя променя човешката история?
– Да, това е нещо много знаменателно и аз много пъти съм размишлявал за това как истината е основата и събитието в тази среща между Спасителя и Пилат Понтийски. По време на съдебния процес Пилат Понтийски като земен управник, като служител на Римската империя тогава, пита Христос: „Ти цар ли си“ си ти, защо те обвиняват и Спасителят му отговаря: „Ти казваш, че съм цар. Аз затова се родих, и затова дойдох на света, за да свидетелствувам за истината; всякой, който е от истината, слуша гласа Ми“ (Йоан 18:37). В този момент обаче Пилат Понтийски изразява своя скептицизъм и не може да разбере какво означава това, което Христос му казва. Той има възможност да се срещне с въплътилия се Господ в това уникално събеседване със Сина Божий и да почерпи от Него тази пълнота на истината, на живота, но като чисто земен управник със своите слабости, както знаем, той се поддава на внушенията и макар да не е обеден, че Христос е виновен, за да получи такава присъда, той все пак постановява присъдата и се опитва да измие своите ръце.
По-важно за нас християните е, че Иисус Христос много пъти казва на Своите апостоли, че точно за това е дошъл на този свят – да пожертва себе си като Син Божий, като истински Бог.
Той е дошъл в историята, родил се, въплътил се и е живял като човек, доброволно в Своето велико смирение е бил поданик на тази Римска империя, но знаем как Той ни учи да въздаваме Божието на Бога, винаги да почитаме и да се покланяме само пред Бога, а земната власт, земната държава, която е в историята, чрез която ние живеем и в историята за нас да бъде само това земно измерение на нашия живот, в което Бог ни е поставил по Своя промисъл. Това време, което ни е дал ние като човеци да живеем и да постигнем нашето спасение, да се подвизаваме духовно в Христовата любов, в Христовото евангелско учение и по този начин и ние, бидейки в историята, никога да не забравяме, че нашето призвание е Божието царство.
Нашето призвание ни е да живеем достойно и да заслужим наградата във вечността.
– Накрая на този разговор, ако смъртта не е краят на човешкото съществуване и има вечен живот и този вечен живот е даден на човеците чрез Спасителя, чрез Неговите страдания и възкресение, как съвременният човек да промени така живота си, че да може да придобие този вечен живот в благодатта и в радостта?
– Това е дадено на християните, но то се постига чрез тяхната вяра, чрез едно силно упование в Бога. Често пъти нашите съвременници са по-скоро в своето съзнание и в хоризонта на тяхното съществуване ограничени в тукашната, земна действителност и е необходима силна вяра, силно духовно съпротивление срещу силите на този свят, срещу стихиите на този свят, за да може съвременният човек да преоткрие тази духовна истина и духовна благодатна реалност на вечния живот във вечността, в безсмъртието на човешката душа. Да преоткрие тази истина, която ни е предоставена от Бога като възможност, но и ние да я придобием като дар, който зависи от нашите усилия.
В днешно време виждаме, че и самата вяра и религиозност на съвременния човек претърпяват промени. Той търси своята идентичност като разумно същество, търси духовни основания на своето съществуване. Често пъти той се отдалечава от вярата или от Църквата, трудно намира пътя към храма, но у всеки един човек Бог е дал Своето благословение, вдъхновение.
В Божия образ на всеки човек има залог за това духовно пробуждане и духовно благодатно израстване за придобиване на спасението и вечния живот.
Виждаме, че и много наши съвременници като разумни и благоразумни човеци също търсят истината, обръщат се към Бога, намират пътя към храма и се приобщават към благодатния живот в Църквата със Спасителя и се укрепват във вярата и благодатните дарове на Светия Дух.
С доц. д-р Костадин Нушев разговаря Ангел Карадаков.
