В царуването на император Константин Велики (337 г.), когато християнската вяра възтържествувала над езичеството, в много градове били построени църкви, а капищата били разрушени.
Мнозина християнски епископи получили тогава от царя право да разоряват идолските капища, между които бил и Аретусийският епископ Марк – човек благочестив, свят и ревностен в разпространението на истинската вяра. И въпреки че спасил от смърт племенниците на император Константин Гал и Юлиян. След време, когато Юлиян станал император върнал почитанието към езическите идоли. Светият епископ пострадал много от мъченията. Заедно с него мъченически пострадал и дякон Кирил.
Добротолюбие Православие, вяра, църква

