Преподобни Захария бил син на египтянина Карион, който оставил жена и деца и отишъл в манастир, където приел монашество. Карион взел със себе си и Захария, понеже майката не могла да го изхрани. Макар и по-млад от много старци в манастира, Захария се удостоил с големи благодатни дарове.
Веднъж св. Макарий го попитал кое нещо прави монаха истински монах, а Захария отговорил:
– Онова, което непрестанно ни принуждава да изпълняваме заповедите Божии.
А на запитването на стареца Мойсей, що значи да бъдеш монах, Захария хвърлил своята монашеска капа и я стъпкал с нозете си, като казал:
– Ако човек не бъде тъй сърдечно съкрушен, не може да бъде монах.
Свети Захария бил голямо светило между монасите в пустинята и млад се преселил при Господа.
Добротолюбие Православие, вяра, църква

