Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Как бихте се почувствали, ако застанете пред човек, който знае мислите и може да „прочете“ сърцето ви? Срещали ли сте някой, пред когото не може да бъдете лицемерни, не може да бъдете просто любезни, защото каквото и да кажете той вече знае какво се е зародило в сърцето ви още преди да го изречете?
Книжниците от Евангелието за Втората Неделя на Великия пост срещат такъв Сърцеведец. Евангелският разказ ни представя удивителна случка. Христос отива в Капернаум. Местните чуват, че е в една от къщите и мнозина хора прииждат, за да Го чуят. Те вече знаят, че Той изцелява болни, възкресява починали, слепи проглеждат и глухи прочуват от ръцете Му. Тогава, в навалицата, довеждат при Него разслаблен, но понеже хората били вече твърде много, приятелите на този човек пробили покрива на къщата и спуснали одъра му пред Христос. Виждайки вярата им, Спасителят казал на болния: „Чедо, прощават ти се греховете“. Там, свидетели на случилото се били и книжниците, за които вече стана дума. А те „размишляваха в сърцата си: какво тъй богохулствува Тоя? Кой може да прощава грехове, освен един Бог?“. Тогава Христос като узнал с духа Си, че размишляват в себе си директно им отговорил: „що размишлявате това в сърцата си? Кое е по-лесно да кажа на разслабения: прощават ти се греховете ли, или да кажа: стани, вземи си одъра и ходи? Но, за да знаете, че Син Човеческий има власт на земята да прощава грехове“ (Марк. 2:1-12). Обърнал се към разслабления и му казал да стане, да вземе одъра си и да върви у дома си. Той станал, взел си одъра и си излязъл пред всички.
Представете си почудата в книжниците. От една страна болен, лежащ на легло човек се изцелява пред очите им. Буквално. Ако до преди това те били само чули за Христос, то сега стават преки свидетели на чудо, извършено от Него. От друга страна Той прочита какво е в сърцата им и не само това, но споделя тайната пред всички. „Що размишлявате това в сърцата си?“…
Дали бихме могли да се поставим на мястото на книжниците от евангелския разказ? Не сме ли и ние били в подобно положение все някога в живота си? Сърцето ни да мисли едно, а устата ни да изричат друго или пък да не казваме нищо, но вътрешно да осъждаме или да се усъмняваме. Още в Стария Завет четем, че „Господ знае всички дела на човеците и начинанията им, помислите им и сърцата им“ (3 Ездр. 16:55). Тези думи знаят и книжниците, но може би за първи път ще осъзнаят, че застават лице в лице наистина пред Онзи, Който знае намерението им и какво мислят в сърцата си, когато грешат и искат да потулят греховете си (вж. 3 Ездр. 16:64).
И така. Какви ще бъдат сърцата ни и какво ще открие в тях Сърцеведецът Христос, когато застанем пред Него? И какво ще отговорим ако зададеният въпрос: „Що размишлявате това в сърцата си?“ бъде отправен на нас? И ще можем ли да понесем отговора?
Автор: Ангел Карадаков
