Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Света Евдокия била самарянка по рождение. Живяла в Хелиополис във Финикия по времето на римския император Траян (89–117). Отличавала се с рядка красота и водела греховен живот. Богати ухажори и почитатели идвали от близо и далече, Евдокия с течение на времето забогатяла и се радвала на уважение и влияние.
В грижата си за спасението на душата ѝ, Господ наредил така, че възрастен монах на име Герман посетил района. Той имал обичая да чете Свещеното писание на глас и Евдокия случайно го чула да чете предсказанията за Второто пришествие на Христос и Страшния съд. Това силно я впечатлила и тя пожелала да научи повече за християнската вяра и отвъдния живот. Думите на монаха попаднали на благодатна почва. Повярвала в Христос с цялото си сърце, Евдокия се покръстила, раздала всичките си съкровища на бедните и приела монашески обети в най-близкия манастир.
Дълги години се подвизавала в този манастир в пост, молитва и покаяние. Достигнала духовна чистота и зрялост и станала игумения на своя манастир. Хранела и обличала бедните, които посещавали нейната обител и лекувала болните. Така Евдокия се подвизава 56 години в монашески подвизи. През 152 г., при император Антонин, тя завършила праведния си живот като мъченица. Така света Евдокия за своите монашески подвизи, за делата си на милосърдие и за мъченическата си смърт се удостоила с троен венец в Царството небесно.
