Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Значението на големия празник – Неделя православна – е обобщено в едно от песнопенията на утренята: „Днес се яви като ден на радостта и изпълнен с веселие. Ярката светлина на догмите на истината блестят и огрява Христовата църква, защото тя отново е украсена с възстановените свети икони и сияйни изображения, и единомислие сред верните е дал Бог“ (Превод: свещ. Траян Горанов, dveri.bg).
Днес денят е изпълнен с радост! Тържествува триумфът на православната вяра срещу ересите, които векове наред са предизвиквали големи сътресения и смут насред вярващите в Христа.
Светите икони са възстановени на мястото си в храмовете и „единомислие сред верните е дал Бог“. По този начин са установени термините „православие“ и „православна църква“, за да се разграничи „едната съборна и апостолска църква“ от различните еретически фракции, които претендирали, че също представляват църкви.
Днешното апостолско четиво – откъс от Посланието на св. ап. Павел до Евреите – принася за пример дивни прояви на вярата в човешкия живот. То разказва за хора от Стария завет, които са били свидетели на поразителни чудеса в живота си заради топлата си вяра в Бога. Ето и част от примерите:
– Когато Мойсей пораснал, той отказал да живее в египетските палати като син на фараоновата дъщеря, а предпочел да страда с народа Божий, защото търсел Божието възмездие, вместо да се наслаждава на кратковременна, греховна наслада (срв. Евр. 11, 24-26).
– Пророк Даниил, който бил хвърлен в ямата с гладните диви лъвове, бил защитен от зъбите на зверовете, които след това се превърнали в агнета (стих 33). Същото се случило по-късно и със светите мъченици, като света Текла.
– Тримата благочестиви момци, които не пожелали да се поклонят на лъжливи богове във Вавилон, били осъдени на нечовешки мъчения и смърт. Те били вързани и хвърлени в горящата огнена пещ и докато пламъците се издигали високо – макар и насред огъня мъжете успели да се развържат и ходели сред пламъците, без изобщо да бъдат обезпокоявани – и прославяли Бога (срв. Даниил 3:23).
– Жени, като онази вдовица в село Сарепта Сидонска, която приютила пророк Илия по време на всеобщ глад, а когато синът ѝ починал – тя го поела жив от ръцете на пророка (3 Царств. 17:23). Също така, майката сонамка, която била осигурила стая в къщата си за пророк Елисей, за да отседне там – а когато детето ѝ починало, тя се примолила на пророка и той го вдигнал отново на крака (4 Царств. 4:35-37).
– Други били излекувани от смъртоносни болести като Иезекииля, който бил дарен от Бога с още 15 години живот. А някои, като Давид и Гедеон, победили множество врагове, защитавайки родината си.
– А онези, които претърпели тежки гонения и мъченичество заради вярата си в Единия истински Бог, преливали от свръхестествена сила и пред всичко се изправяли със смелост, душевен мир и надежда, че в края на битките им Господ ги очаква, за да ги увенчае с вечна слава.
Достатъчно е да кажем, че тези чудеса ни помагат да се уверим как силната вяра в Бога има много измерения и действа винаги благотворно – при всякакви обстоятелства.
Навярно бихме могли да направим сравнение с електричеството: чрез крушката се осветява пространството наоколо; чрез радиаторите – въздухът се затопля; чрез климатика се охлажда; чрез пералнята дрехите ни стават чисти; чрез прахосмукачката почистваме дома си; чрез асансьора стигаме по-високо. Чрез електричеството се задвижва апаратурата в болниците и така се спасяват човешки животи. Но нека обърнем внимание на нещо основно: всички тези уреди, машини и устройства работят добре само ако са свързани към електричеството. Ако по някаква причина връзката с източника на енергия се прекъсне, всичко това е неизползваемо. И вероятно сте виждали какво се случва, когато цели държави потъват в мрак и всичко замира.
Нещо подобно се случва с човека, който губи вярата си и се откъсва от своя „източник“ на любящата сила – нашия Господ Иисус Христос. Тогава духът на този човек замира. Ето защо апостол Павел предупреждава: „Изследвайте сами себе си, дали сте във вярата; сами себе си опитвайте“ (2 Кор. 13:5).
Възлюбени чеда мои, надявам се, че светлите примери на вярващите хора, с които се срещаме днес, ще помогнат както на вярата, така и на доверието и любовта ни към Бога да растат все повече и повече – така че благодатта на нашия любящ и всемогъщ Господ да бъдат насочени към нас според нуждите, с които ще се сблъскаме в житейския си път.
Автор: Писидийски митрополит Сотир
Превод: Анна Добрева
Източник: pemptousia.com
*Заглавието е на редакцията.
