Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
В апостолското послание за Неделя Православна има нещо, върху което човек наистина си заслужава да помисли. Да помисли за онези, за които светът не беше достоен…
В посланието си до евреите свети апостол Павел говори за това, че време няма да му стигне, да разказва за Гедеон, Варак, Самсон, Иефтай, за Давид и Самуил, както и за другите пророци, които „чрез вяра победиха царства, вършиха правда, получиха обещания, затулиха уста на лъвове угасиха огнена сила, избягнаха острието на меча, от немощни станаха крепки, бидоха силни на война, обърнаха на бяг чужди пълчища… други пък изпитаха подигравки и бичове, а също окови и затвор, с камъни бидоха избити, с трион рязани, на мъки подлагани; умряха с меч убити, скитаха се в овчи и кози кожи, лишавани, оскърбявани и измъчвани… тия, за които светът не беше достоен“ (Евр. 11: 32-38).
Кои са те? Кои са онези, за които светът не беше достоен? Как са живели? Какво са постигнали? Как са преминали през живота? Можем ли да си представим животът ни така да се стече, че всъщност светът да се окаже недостоен и за нас? В най-дребните ни човешки ситуации не можем, като че ли да изтърпим малка подигравка, да не говорим за бич. Една подхвърлена дума, един поглед са достатъчни да помрачат целия ни ден, да съсипят седмицата ни или дори да ни накарат с човека отсреща да спрем да си говорим и да го отбягваме. И тук не говорим това да са подигравки заради вярата ни… А сега поглеждайки към Неделя Православна, виждаме подвига на всички онези великани на духа, които наистина не търпяха само подхвърлени обидни думи, саркастични подмятания и иронични погледи заради Спасителя и заради вярата. Можем ли да видим себе си като в духовно огледало и да преценим къде сме. В уюта на живота ни днес, под топлите завивки, богатите трапези, климатизираните автомобили, меките дрехи, бързите технологии и топлите дестинации. Бихме ли се подложили на мъки? Доброволно? Бихме ли се скитали в овчи и кози кожи? Ще се лишим ли от нещо? От нещо малко, от нещо излишно, от нещо непотребно заради Бога? Може би само така светът ще се окаже недостоен и за нас.
Но аз искам ли всъщност светът да е недостоен за мен? В комфортната си зона съм, все пак. Искам ли да надскоча собственото си сегашно „Аз“? Мога ли да се надскоча всъщност? Мога ли да се издигна над блатото на пороците и страстите, които са ме оплели и не искат да ме пуснат? Мога ли да направя малка крачка и да прекрача прага на килията, която сам съм си иззидал? Да напусна „варосата си гробница“? Не само че мога, но аз трябва! Трябва да направя крачка! Трябва да протегна ръка! Трябва… Трябва преди да съм се изгубил, преди да съм станал истински роб без воля, без мисъл, без свобода. Трябва…
Призван съм светът и за мен да стане недостоен!
Призвани сме всички светът и за нас да стане недостоен!
Разбираме ли, че всички за това сме призовани? Свети апостол Йоан Богослов казва в своето Първо съборно послание: „Вие сте от Бога, чеда… Който е във вас, е по-голям от оногова, който е в света… Ние сме от Бога…“ (1 Йоан. 4:4,6). Както и „всичко, що е в света – похотта на плътта, похотта на очите и гордостта житейска, не е от Отца, а от тоя свят. И светът преминава, и неговите похоти, а който изпълнява волята Божия, пребъдва довека“ (1Йоан 2:16-17).
Ако отново станем „от Бога“, то тогава всичко що е в света: похотта, лъжата, кражбата, гнетът житейски… ще премине, ще стане недостойно и няма да може да ни търпи, ще иска да се отърве от нас, ще ни изплюе. Но това няма как да се случи без да пожертваме поне малко от себе си, от онова истинско „себе си“ и да го дадем на Бога. Колко малко, но всъщност дава цялата вечност.
Готови ли сме светът и за нас да стане недостоен?
Автор: Ангел Карадаков
