Колко забележителен, колко приятен и очарователен е образът на онези, които възлагат надеждите си на Господа: на Спасителя, на състрадателния Бог, на Бога на милостта, на добрия Господ, на Човеколюбеца.
Хората, които възлагат надеждите си Богу, са наистина благословени. Той е техен вечен помощник, та да не се страхуват от зло дори ако някой ги провокира. Надяват се на Господа и вършат добро. Възложили са всяка своя надежда на Бога и Му изповядват всичко с цяло сърце. Гордеят се с това – че Той е техен Бог. И Го призовават и денем, и нощем. Устата им хвалят Господа; когато отварят устните си, за да Му запеят псалми, те са по-сладки от мед или восък; езикът е облагодатен, когато прославя Бога. На всеки един от тях сърцето е нетърпеливо да се обърне към Бога, умът е готов да се издигне нагоре към Него, душата е отдадена на Господа и „десница Му ги поддържа“ (срав. Пс. 62:9). „С Господа ще се хвалят душите им“ (срав. Пс. 33:3). Те измолват от Бога това, за което копнее сърцето им – и го получават. Каквото търсят – намират. Почукат ли – портите на милостта се отварят за тях.
Хората, които възлагат надеждите си Богу – Той ги „води на тихи води“ (срав. Пс. 22:2). И ги дарява с богатата Си милост. Десницата Му ги направлява и посочва пътя, по който да вървят.
Онези, които възлагат надеждите си на Господа, не се провалят. Надеждата им никога не умира. Бог е тяхното очакване, най-искреното желание на сърцата им. Сърца, които въздишат пред Него: „Боже, побързай, стани, ела и избави душата ми от всяка нужда, изведи от тъмница душата ми. Ще Те хваля с цялото си сърце, Боже. Всяко слово, излязло от устата ми, ще бъде насочено към Теб“.
Онези, които възлагат надеждите си на Господа, благославят Всевишния, своя Изкупител и придават святост „на името Му“. Те се надяват и викат към Бога от дълбините на сърцата си: „кога ще дойда и се явя пред лицето Божие! (Пс. 41:2)
Онези, които възлагат надежди Богу – ще Го призоват и ще влязат в домa Господен, за да видят с очите си и да се зарадват на Неговите чудеса. И Господ ще чуе гласа на прошенията им.
Онези, които възлагат надежди Богу, живеят насред изключителен мир; безоблачно е в сърцата им и покой владее душите им. С Бога на своя страна – от какво биха могли да се страхуват? Какво би ги разтърсило? Ако срещу им се надигне война – те няма да се поколебаят, защото надеждите им са възложени Богу. Ако по петите им са злодеи, страх не ще ги обземе, защото знаят, че всичко е в ръцете на Господа. Те не се надяват ни на лъка си, ни на колчан, пълен със стрели, нито пък спасението си възлагат на своя меч – а само на техния Господ и Бог, Който е способен да ги изтръгне от ръцете на воюващите срещу им, от капана на грешника и от всяка буря. Защото знаят с убеденост, че силата на Господа и Неговата десница ще ги спаси.
Тези, които възлагат надежди Богу, вървят спокойно насред житейските борби и крачат по пътя си без тревоги за изпитанията. Те непрестанно се трудят в името на доброто, угодното Богу и съвършеното – и Господ благославя делата им. С Неговото благословение в сеитбата – те жънат пребогата реколта след всяко свое усилие. Те стоят смело пред Бога и заобикалящите ги изкушения не ги отклоняват. Пред житейските изпитания те се отдръпват, но с надежда – защото тъкмо в най-трудното Бог им показва посоката. Чрез вярата си те също живеят с надеждата за добродетелност.
Онези, които възлагат надежди Богу – не се надяват на богатство, нито на собствените си сили, но на помощта, която Господ ще им предостави.
Онези, които възлагат надеждите си на Господа, са изпълнени с вяра и любов към Бога, живеят с увереност в чистата си съвест; и като Негови чеда се явяват пред своя небесен Отец с призив да изпрати Царството Си на земята и да се увери, че волята Му ще бъде изпълнена – както на земята, така и на небето.
Онези, които възлагат надеждите си Богу, са напълно предани и издигат сърцата си към благия и безсмъртен Бог. И го молят за върховното благо и безсмъртие в Небесното царство. И Бог ги чува.
Благословени са тези, които възлагат надеждите си на Бога.
Автор: Свети Нектарий Егински
Source: Saint Nektarios, Nosce te ipsum, Athos Editions, pp. 101-104.
Източник: pemptousia.com
Превод: Анна Добрева
Добротолюбие Православие, вяра, църква

