Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Неделята на Митаря и Фарисея бележи началото на Триода, наречен така заради литургичната книга, която се ползва през този период. Триодът съдържа песнопения за основните служби по време на Великия пост и Страстната седмица. В неделята започва първата от трите подготвителни седмици преди началото на поста и сякаш е малко странно, че точно в тази седмица изобщо не се пости, дори в сряда и в петък. Притчата за Митаря и Фарисея обяснява защо това е така.
Христовата притча ни дава един необичаен поглед върху човечеството от позицията на Бога и оставя на нас самите да осъзнаем една неудобна истина, доколкото можем да я понесем.
Виждаме един шокиращ парадокс: праведният добродетелен мъж, Фарисеят, не е приет от Бога, а страшният грешник, Митарят, е оправдан. Явното послание е, че грешникът, който се разкайва и има истинско смирение, е приет от Бога повече, отколкото този, който пости, плаща десятък от всичко, което притежава и живее праведно, но презира останалите и възвисява себе си заради моралното си превъзходство. Естествено ние се оказваме в капан, като сравним единия с другия и ги съпоставим със себе си. Разбираме, че трябва да сме на страната на Митаря и можем да си дадем ясна сметка за своята греховност, но ако презрем Фарисея заради неговата гордост, дали не се превръщаме именно в негово отражение, като благодарим на Бога, че сме по-смирени от него?
Можем да се възгордеем от смирението си, което веднага ни превръща във фалшива версия, задоволяваща суетата ни. Наистина е трудно да се отървем от Фарисея във всички нас.
Както ни показват песнопенията от неделната Утриня, трябва да се трудим като Фарисея, но да се пазим от неговата суета и да я заменим със смирението на Митаря.
Нека нашият пост не става повод за самодоволство, а по-скоро да е акт на покаяние за нашите грехове – каквато всъщност е една от богословските причини за поста – покаяние за прародителския грях, за провала да се въздържим от забранения плод в Рая.
Постът не е начин за трупане на точки пред Бога, а осъзнаване на собствената ни греховност и нуждата ни от спасение в Бога. Грехопадението на Адам и Ева съответства на опита ни да заместим Бога с нашето его, подобно на Фарисея, който външно се моли на Бога, а в действителност се самовъзхвалява. За него се казва, че се моли „в себе си“, което на гръцки звучи като „молеше се на себе си“. Очевидно е, че той осъзнава себе си и презрения от него Митар повече, отколкото осъзнава Бога. В контраст с него Митарят е като смирения човек, когото описва Св. Исаак Сирин:
“обуздава с мълчание всичките си помисли и просто очаква милост и каквато подредба дойде за него по волята на покланяемия и всемогъщ Бог. Когато свежда лице към земята, а божественият образ в сърцето му се издига до висотата на входа в Светая Светих… тогава той единствено дръзва да се моли с думите: „Нека ми бъде по Твоята воля, Господи“ (Aскетична проповед 49).
И така, започваме със седмица без пост, за да се научим на смирението на Митаря, който не постеше, но бе оправдан повече от онзи, който постеше с гордост; да постим без да осъждаме тези, които не постят; да постим така, сякаш не постим, със съзнанието, че всъщност сме „слуги негодни“ (Лука 17:10).
Автор: архимандрит Маркъс Мичъл
Превод: Елена Папучиева
Източник: The Word of our Lord/ 01 February – издание на архиепископията на Тиатира и Великобритания към Вселенската патриаршия
