„На ръст бе дребничък Закхей,
Той нисък бе човек.
Но за да види Спасителя в очи
Той на дърво се покачи“
Това е песничка от моето детство. Закхей иска да види Иисус. Като всички нас в сърцето си той има „празнота с формата на Бога“ (по Блез Паскал бел. ред.), която обаче запълва с неправилните неща. По професия е събирач на данъци, който сътрудничи с омразната Римска управа. И вероятно няма много приятели, защото освен че събира определените данъци, той заделя и за себе си немалки печалби. Но без съмнение чува за харизматичния Учител от Галилея и за чудните неща, които Той върши – лекува хората и преобразява живота им. Дори може би Закхей се чуди дали и за самия него няма надежда.
Огромна тълпа се събира, когато хората узнават, че Иисус ще посети Йерихон и Закхей се оказва избутан в края на тази тълпа, откъдето не може да види нищо. Тогава измисля план: сеща се за едно дърво край пътя. Може би като момче се е катерил на него? Изтичва напред, качва се на дървото и намира място, от което ще може да види минаващия Иисус. Докато чака, тъплата се приближава и спира под дървото. Може би Иисус ще заговори. Тогава Иисус вдига глава, вижда Закхей и се обръща към него! Извиква го по име и предлага да отседне в дома му.
Без съмнение Закхей е изненадан и притеснен от това, че е избран. Зрелите мъже обикновено не се катерят по дърветата! Или пък по странен начин му олеква? Никога не е срещал Иисус, а Иисус знае кой е и му предлага приятелство. Евангелист Лука ни казва, че Закхей отвръща с радост. Тълпата е смаяна, защото хората познават Закхей като голям грешник. Несъмненно самият той признава това за вярно, но сега вижда възможност да промени живота си. Поема отговорност за предишните си действия и е решен да ги поправи и да тръгне по нов път. Иисус често казва на хората, които среща, да направят нещо конкретно: „Иди си и не греши повече“, „Иди и се измий в къпалнята Силоам“, „Идете и се покажете на свещениците“. Но Закхей вече знае какво е нужно да направи. Той разчиства сметките си – както прави нечестният управител, за когото четем в 16-та глава на Евангелито от Лука.
Тогава Иисус отговаря: „Днес стана спасение на тоя дом, защото и този е син на Авраама, понеже Син Човеческий дойде да подири и да спаси погиналото“ (Лк 19:9-10).
Разбира се Авраам е праотец на Израилския народ. Закхей се е отчуждил от Божия народ, но сега Иисус го присъединява към него отново. Вярата напълно променя Закхей: в миналото си той има своя лична религия – тази на торбата с парите. И може би също като управителя от 16-та глава на Евангелист Лука, вече е добре дошъл в домовете на съседите си. Преданието ни казва, че той става първият епископ на Кесария – Средиземноморско пристанище на Римската империя в Светите земи, където апостол Петър отива, за да се срещне с римския воин Корнилий.
Песничката, с която започнах, завършва така:
„Иисус дойде да търси и спаси изгубените в мрак;
щом за човека нисък го направи, ще го направи и за нас“
Не можем да срещнем Иисус по същия начин, по който Го срещна Закхей, но апостол Павел пише: „{искам} да позная Него и силата на възкресението Му“ (Филип. 3:10). И ние също можем да имаме истинска връзка с Иисус, която да ни преобрази. Господ казва: „Ето, стоя пред вратата и хлопам: ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него“ (Откр. 3:20).
Автор: свещеник Дейвид Гилкрайст
Превод: Елена Папучиева
Източник: The Word of our Lord/ 18 January – издание на архиепископията на Тиатира и Великобритания към Вселенската патриаршия
Добротолюбие Православие, вяра, църква

