Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Вярата не е някаква неопределена или абстрактна теория, просто приятна идеология или религиозен възглед, създаден с цел лични облаги.
Православната вяра е преживяване, етос, начин на живот и съществуване.
Вярата означава животът на Христос да стане пътеводна светлина за моето собствено съществуване. Нека изложа своите мисли по въпроса – като обикновен вярващ християнин, смирен монах и искрен човек.
Единението с нашия Спасител е нашият път като вярващи към истината. Нашият велик Господ става малък, обичан и нам познат, така че да може да се побере в ума и сърцето ни. От индивиди – хората се превръщат в личности, които обичат безкористно и жертвоготовно.
Нравственият живот се заключава в свободата да живееш според добродетелите, на които ни учат Евангелията; във вършенето на добри дела и в умъртвяването на страстите.
Всяко човешко същество – дори и отклонилите се от пътя, попадайки в нечий плен – запазва у себе си нещо уникално и свято: това, че е създаден по Божий образ. Съвестта ни е Божието дихание, вложено във всеки човек от неговия Създател, и то ни прави достойни за почит, уважение и внимание. Трябва да обичаме всеки. Почит и любов дължим на всекиго: не само на великите, богатите, младите, красивите, умните и моралните – но и на умствено и физически увредените, на възрастните, хромите и на незабележимите бедни.
Православието се грижи за това вярващият човек никога да не изпадне в отчаяние.
Всъщност, вярата ни води към това да раздаваме, подкрепяме и облекчаваме другите, да сме добротворци и да живеем в любов помежду си. Когато видиш Христос в лицето на отсрещния човек, ставаш по-толерантен, по-разбиращ, по-приятелски настроен, по-великодушен, по-прощаващ и по-снизходителен. Няма конфликт между православието и науката, но вярата изисква от учените да бъдат скромни, смирени, кротки и добросърдечни – вместо да са безочливи, да извършват своеволия, да са нечестиви или да отричат Бога. Не бива да обръщаме внимание на невярващите. Те навярно преживяват някаква голяма болка, която стои на пътя им.
На всеки, който искрено вярва в Бога, са му чужди гордостта, която носи със себе си и психични разстройства, а също и стресът, скърбите, разочарованията, подозрителността, фантазиите, изолацията и тревогите.
Който е изпълнен с гордост – той е неудовлетворен, неуравновесен и представлява заплаха за самия себе си и за околните. Православните християни са носители на сладката радост на смирението и са изпълнени с удовлетворение. Допускайки в себе си допреди пренебрегваното смирение, у падналия човек отново ще се възцари балансът – и той ще се възстанови.
Трябва ли православната вяра да бъде адаптирана и актуализирана, за да отговаря на търсенията на съвременния човек? Твърдо вярваме, че отговорът е „не“. Ако Христос се върне отново в света, той би проповядвал същото на хората. Човешкото сърце винаги търси истината. Призвани сме да представим тази истина с изобилие от любов. Нито отстъпките, нито което и да е тежко бреме би било от полза. Няма да увеличим броя на вярващите като им угаждаме. Ние не търсим нови поддръжници, които да ни хвалят или аплодират. Нашата основна грижа е светостта, защото тя е това, което ще спаси света. И само Православната църква продължава да е извор на святост в съвремието.
Приятели, призвани сме да преживеем, да прославим и да вдъхновяваме у другите живот в святост.
Трябва да се стараем да придобием святост не, за да увеличим запасите си от обществено признание, а за да покажем голямата си любов към Бога и Неговата слава. Светостта трябва да произтича от самоуважението ни и чрез усилието да водим добродетелен, удовлетворителен, спокоен и свободен живот. Източникът на светостта е нашият всемогъщ Бог, Който сам по Себе си е свят по природа. И светостта се постига само по Божията благодат; в Православието няма път на самообожествяване. Както вече беше изтъкнато, основната причина за нашето съществуване е да срещнем Бога. Нашият път към светостта не е изцяло лично дело, но отговорът се крие и в тялото на Църквата, и в православната традиция. Нашият напредък по този път засяга и хората около нас, на които помагаме с пример. Ставаме по-разбиращи, по-лесни за разбиране и по-приятни за общуване. Истината винаги трябва да се изповядва без страх, но тихо, нежно и подкрепено с доказателства.
Нашата православна вяра ни насърчава да се молим за другите, да се стремим да даваме, а не да получаваме, да се радваме на чуждото щастие, да скърбим с другия в мъката му, да размишляваме върху предназначението си за вечността, да се учим да бъдем търпеливи, да проявяваме сдържаност и простичките и скромни неща да са тези, които ни носят удовлетворение.
Автор: монах Моисей Светогорец
Превод: Анна Добрева
Източник: pemptousia.com
