Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Употребявайки Изкуствения интелект – да имаме повече разсъдителност
Едно от големите предизвикателства пред Троянската обител е възстановяването на западното крило, казва епископ Василий
– Ваше Преосвещенство, с какво настроение Вие и братството на светата Обител започвате годината?
– Честита нова година на Вас и на Вашите читатели. Благопожелавам Ви през новата година да имате Божието благословение и тази година да е по-добра от предходната. Да имаме мир, разбирателство, единство. Настроението, както всяка една година, е радостно и тържествено, особено за мен като човек, който носи името на великия свети Василий – архиепископ на Кесария Кападокийска, чиято памет честваме на 1 януари, заедно с празника Обрезание Господне. Радостно посрещнахме годината, защото я започнахме със света Литургия като прославихме и благодарихме на Триединния Бог. Благодарихме за всички благодеяния към нас и се надяваме отново Той да излива благодатта Си върху ни, за да можем да вършим делото, за което сам Господ ни е призовал – да проповядваме Словото Божие.
– Знаем, че през тази година ще отбележим важни годишнини, свързани със свети Йоан Рилски Чудотворец, както и с други светии от българската история. Какви са духовните послания, които Църквата ни отправя през 2026 година?
– Посланието е да има мир. Послание за единство, за братолюбие, за разбирателство. Годишнините, които предстоят, са свързани с нашата църковна история – 1110 години от успението на св. Климент Охридски (27 юли 916 г.), 1080 години от успението на св. Йоан Рилски Чудотворец (18 август 946 г.), 1010 години от успението на св. княз Йоан Владимир (22 май 1016 г.), 780 години от успението на св. Йоаким І Патриарх Търновски (18 януари 1246 г.), както и още много други.
Това са светци, които са допринесли за България, за просветата на българския народ и за неговата духовност. Имайки пред себе си техните примери, трябва да имаме смирение, но да имаме и ревността по Бога, та да можем тук, на земята, докато Господ ни е дарувал този дар – живот, да бъдем подобни на Твореца и да творим. И най-вече да бъдем добронамерени хора със силна вяра, с упование в Бога, с доверие, да бъдем добротворци и да съумеем тази година да настояваме да напрегнем сили да има помежду ни мир и блага воля.
– Как човек да надгради духовния си живот в едно такова смутно време?
– Именно във времена като днешните трябва да черпим от непресъхващия извор на мъдростта на Свещеното писание. И освен в Свещеното писание да погледнем и в световната и църковна история и от там също да намерим живителни сили, защото първите три века за християните не бяха по-лесни. Бяха дори много по-тежки, защото да си християнин беше подвиг и беше едно изповядване на вярата, което се е тълкувало като борба против държавата – против Римската империя, против императора. За това пострадаха стотици хиляди мъченици, които дадоха живота си за вярата в Христос и се превърнаха в живи свидетели на тази вяра.
Промяната в духовния живот започва преди всичко от нас самите: на първо място в душата на всеки един от нас, а след това – в семействата ни, сред нашите съседи, в обществото, в което живеем.
Нека настояваме всичко около нас да се случва с вяра, да бъде в изпълнение на Христовия закон – да любим един другиго. Защото по думите на свети Йоан Богослов ако казваме, че обичаме Бога, Когото не сме видели, а мразим брата си, когото виждаме всекидневно, то се превръщаме в лъжци. За това трябва не само да казваме, че обичаме Господа и че всичко е в Неговите ръце, но да съумеем да обикнем и брата си, да проявим Христовата любов, Божията любов на дело, да проявим търпимост, толерантност към различните от нас. И така, изпълнявайки закона Христов, да възрастваме и ние.
– В началото на всяка година хората любопитстват за бъдещето и се опитват да предузнаят и да разберат каква ще бъде годината, какви промени биха настъпили. В такива моменти се обръщат към врачки, гледачки, астролози, нумеролози. Къде според Вас се корени този интерес човек да знае бъдещето и как Църквата гледа на това нездраво любопитство?
– Трябва да кажем, че всичко това се дължи на маловерие и недоверие към Бога. Много често говоря на моите чеда и близки за доверието: за това да се доверим на Бога, защото за нас има Божий промисъл, който действа за нас тук, на земята. Това го виждаме по себе си и около себе си. От нас се иска да обърнем поглед нагоре, да отворим духовните си очи и ще видим, че неща, които сме искали да станат по един начин – са се случили по друг, когато е било необходимо и по-добре от това, което ние сме мислили. Тук се изисква от нас да проявяваме разсъдителност, търпение и упование в Божия промисъл. Когато се доверим и проявим търпимост да сме в Божиите ръце, тогава ще видим, че изпитанията ни се разрешават, а онова, което поискаме в молитва ни се дава по най-подходящия и красив начин.
Божият промисъл е специален за всеки човек, но никой от нас не знае какъв е той. Разбираме го след време и отдаваме слава на Бога. Важно е да кажем също, че Бог не е промислил никой да загине. Бог не е промислил човекът да бъде осъден и наказван във вечността, а е промислил тъй, че всеки един да достигне до познание на Истината и да бъде спасен, да влезе в Рая. Бог винаги уважава и нашата свободна воля, разбира се, и ни дава момент на избор, с който да решим: да бъдем добри или да бъдем лоши; да похулим ли някого или да му благодарим и да се помолим за него. И много важно: грешим ли – да се покаем.
Един от проблемите в духовния ни живот е че станахме големи индивидуалисти и мислим, че можем сами да преобърнем, дори да превземем света. Оттам идва и желанието да знаем какво ще се случи с нашето бъдеще.
Но ако погледнем от друга гледна точка това – ако утре ни кажат, че животът ни свършва, какво правим? Или ако ни кажат, че свършва след две седмици: как ще живеем през тези две седмици? Това вече е проблем, защото много хора биха се отчаяли и заживели в страх, а Бог не иска да плаши човека. За това Църквата не подкрепя нито баячките, нито врачките, нито гадателите, защото в повечето случаи те злоупотребяват със слабата вяра на човека и се облагодетелстват. Тук предполагам, че с мен няма да се съгласят много хора, но това, което казвам е факт и истина. За това ние като православни християни трябва да се доверяваме на Бога и да Го търсим, да търсим от Него това, което е полезно за нас, за нашето спасение. Търсенето ни се заключава в молитвата – и чрез вярата, която имаме, нека се доверим на Този, Който ни е създал и ни е дал живот.
– Какви неща предстоят за Троянската света обител през тази година? Какво предвиждате по отношение на ремонтни дейности и реконструкции, на възстановяване на светата обител?
– Наследих Троянската света обител преди шест месеца в едно порядъчно състояние. Много неща в основните сгради вече са ремонтирани, добре устроени, облагородени; започнати са и ремонти, които сега трябва да се довършват. Реставрационните дейности през 2026 година ще са в два аспекта. Единият е да довършим реставрацията на иконописната програма в съборния храм на манастира, която е дело на великия български зограф Захари Зограф, роден в Самоков. Другият аспект, който е по-тежък и ще е предизвикателство за братството на манастира и за мен като игумен – това е довършването на строително-ремонтните и реставрационни дейности на западното крило. Това е една 4-етажна сграда, която е цялата от гредоред и дървени сглобки. Ще е наистина едно много голямо предизвикателство. Благодарение на българското правителство са отпуснати средства, с които е започнат ремонтът. Тепърва ни предстои много труд и очакване допълнителна финансова подкрепа, както от правителството, така и от българския народ. Това действително за нас е много голямо предизвикателство в момента.
– С какво пожелание посрещате поклонниците в манастира, които прекрачват прага на светата Обител още в първите часове и дни на новата 2026 година?
– Да бъдат братолюбиви, да имат радост в душите си, в сърцата си; да приемат това, което ни се случва, с вдигната глава и да не се смущават. Виждаме какво притеснение се породи у много хора още в първите дни на годината заради приемането на България в Еврозоната. Всичко ще се успокои, според мен, и само след месец – от 1 февруари ще видим как всичко ще влезе в релси. А до края на годината нещата съвсем ще са се успокоили и уравновесили с употребата на новата валута. Това казваме и на хората, които идват в манастира – да не се смущават, а да имат мир, да имат търпение, да имат разсъдливост. Защото напоследък и разсъдливостта вече се губи. Ето един пример, свързан с изкуствения интелект: наблюдавам като духовник, че хората са започнали да се обръщат към ChatGPT с всякакви въпроси, но без да проявяват разсъдителност. И приемат всичко, което им каже, за абсолютна истина. За празника Рождество Христово бях поканен в училището на село Орешак, което е близо до манастира, за да присъствам на тържество, организирано от децата. Една от темите, която представиха и ме зарадва особено, бе именно това, че се учат да не се доверяват на сто процента на изкуствения интелект. Те се допитали до ChatGPT за йеродякон Игнатий – Васил Левски: къде е създавал революционни комитети. И отговорът бил пълен с фактологични неточности и грешки – информацията била подвеждаща. За това човек трябва да проявява разсъдителност и използвайки модерните технологии – да не им се доверява на сто процента.
– Каква е Вашата молитва за страната и за нас като общество? За какво се молите?
– Моля се първо Бог да бъде милостив към всички нас, към българския народ, към братството на манастира и към мен като игумен на светата Обител. Да ни даде сили през новата година това, което вършим – да го вършим в името Христово: да помиряваме, да просвещаваме българския народ, който да пребъдва, а ние да изпълняваме обязаностите си в светата Обител. Да живеем в мир и Бог да ни пази и закриля.
Снимка: Борис Ценов
Източник: Вестник „Стандарт“
