„Който вас слуша, Мене слуша; и който се отмята от вас, от Мене се отмята; а който се отмята от Мене, отмята се от Оногова, Който Ме е пратил” (Лука. 10:16).
Вижте, деца, според Христовите думи, обратното на послушанието е отричането (отказването) от Бога. Тук няма никакво неопределено, неутрално и освобождаващо ни от отговорност средно положение – или слушаме или се отричаме. Ако не съгласуваме живота си със степента на духовното развитие, на която се намираме, съответно, ако не поставим своя ум в процес на изцеление посредством послушание към духовния си отец, което е определящо за първата степен от духовното развитие, ние се отричаме от Бога. Разбира се, това отричане не е съзнателно, но последиците от него са същите – няма да намерим мястото на сърцето си и пътя в него, който води към Царството Небесно, нито ще видим Божията Светлина на преображението в този живот.
Сега, с оглед на отсъствието на предходно изброените Божии дарове в нашия живот, всеки искрено нека изпита себе си: дали крачи по този път и дали изобщо някога е закрачил по него. А друг път няма.
Да не обвиняваме после Бога за последиците от нашия свободен избор. Ние първо отпаднахме от Него със своя грях, „но Бог доказва любовта Си към нас с това, че Христос умря за нас, още когато бяхме грешни” (Рим. 5:8), а днес умира, чрез Своите светии.
Автор: Струмишки митрополит Наум
Превод: Александра Карамихалева
*Текстът се публикува с благословението и разрешението на Струмишкия митрополит Наум.
Добротолюбие Православие, вяра, църква

