Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
В неделята преди Рождеството по плът на нашия Бог и Спасител Иисус Христос Църквата ни представя встъпителната глава от Евангелието на свети апостол Матей: „Книга за живота на Иисуса Христа, Син Давидов, Син Авраамов“.
Дългият списък с имена, който следва, е често пренебрегван от читателите, но той е нещо повече от опит от страна на св. Матей да докаже месианското родословие на нашия Господ. Този списък по-скоро ни представя вярващи мъже и жени или по-точно мъже и жени, които са живели в очакване да дойде Божието спасение.
Господ ни казва: „много пророци и царе искаха да видят, що вие виждате, и не видяха, и да чуят, що чувате, и не чуха. (Лук. 10:24). Свети пророк и цар Давид представя дългоочакваното идване на Христос в Псалтира с думите:
„Чезне душата ми за Твоето спасение; аз се уповавам на Твоето слово. Очите ми чезнат за Твоето слово; аз говоря: кога ще ме утешиш?“ (Пс. 118:81–82).
Имената от този списък ни приканват да се замислим какво означава да живеем в свят, в който спасението от Господа не е бъдещо очакване, а вече случил се факт. Бог не е далечна абстракция, а е Емануил, сиреч „с нас е Бог“. На разделението между човека и Бога е сложен край, силата на злото е победена, портите на Рая са отворени отново, а портите на смъртта и ада са съкрушени. Днес, както и на всяка Божествена литургия Всемогъщият Творец на вселената обичливо ни дарява съпричастност с Неговите Тяло и Кръв под скромната форма на хляб и вино, преподадени на вярващите от крехките ръце на Неговите недостойни слуги.
На нас, като нa християни и членове на Новозаветната Църква, ни е дадена близост с Бога, която не само далеч превъзхожда онова, за което изброените в днешния списък мъже и жени са мечтали, но дори небесните Ангели “желаят да надникнат” за да видят и чуят за нея. (5та молитва от Св. Елеосвещение).
Днешното Евангелско четиво ни изправя пред въпроса: живеем ли наистина като обични Божии чада, като Христови приятели, като членове на Неговото тяло и като живи храмове на Светия Дух? Или сме позволили на близостта да породи пренебрежение и продължаваме да живеем сякаш още сме роби, боящи се от смъртта и съмняващи се в Божието обещание? Ако последното е вярно, както вероятно е за мнозина от нас, то как да постигнем първото?
Родословието не ни оставя без отговор. Зад всяко изброено име стои история и всяка от тези истории ни учи как да разберем истината за Божието обещание. Например от Авраам се учим на доверие. Виждаме, че първата стъпка от всеки духовен път е самоотричането: „Излез от твоята земя, от твоя род и от дома на баща си (та иди) в земята, която ще ти покажа“ (Бит. 12:1). Трябва да сме готови да се жертваме и да се откажем от това, към което сме най-привързани – от най-скъпото за нас. (виж Книга Битие гл. 22) и по този начин любовта ни към Бога ще владее нашите сърца (Кол. 3:15 ). От неговия внук Иаков, който се бори с Ангела Господен, се учим на постоянство в молитвата и как да не се отказваме от борбата, докато не получим утехата на благодатта; като казваме на Бога: „Няма да Те пусна, докле ме не благословиш“ (Бит. 32:26). От Раав научаваме на това – колко ценна е добрината. Макар да е грешна жена и блудница, нейното състрадание спрямо онези, които са в опасност, й спечелва не само прошка на греховете, но и честта да бъде прародителка на Христа. От Давид научаваме каква е силата на покаянието. Въпреки че е виновен в двойния грях на убийството и прелюбоделянието, заради покаянието му Бог го нарича „мъж по сърцето Си“ (1 Цар. 13:14). Макар и плодът на неговия грях да води до смърт (2 Цар. 12:18 ), плодовете на покаянието му носят слава (пак там 12:24 ). Други, като Зоровавел, ни дават надежда за завръщане и обновяване на нашите духовни способности и възстановяването на връзката ни с Бога (Ездр. 3).
Всяко име носи своята история и ни води към онова „име, което е по-горе от всяко име“ (Филип. 2:9). Нека се замислим и вдъхновим от всеки от тях, та да можем истински да отпразнуваме Христовото Рождество като сбъдване на техните мечти и като извор на нашите.
Автор: свещеник Кристиян Акселберг
Превод: Елена Папучиева
Източник: The Word of our Lord/ 21 December – издание на архиепископията на Тиатира и Великобритания към Вселенската патриаршия
