Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
В неделния Евангелски откъс срещаме „жена с немощен дух от осемнайсет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи“ (Лук. 13:11). Господ я вижда в синагогата, извиква я при Себе Си и казва: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ (пак там 13:12). При допира Му до нея тя се изправя и прославя Бога. Изцелението е пълно – и душата, и тялото са излекувани с един жест на Божията милост.
Този откъс разкрива нещо грандиозно за човешкото страдание. Недъгът на жената е истински и физически, но Христос заявява, че тя е свързана от сатаната „вече осемнайсет години“ (пак там 13:16). Състоянието й не е само физическо, а има и духовни измерения. Днес често говорим за психосоматични заболявания, при които тялото страда заради разума. Но Евангелието ни учи, че човек е неделимо единство на тяло и дух.
Понякога страданието има своите корени не само в емоциите и мислите, но и в духовната сфера, в която грехът и мракът проявяват своята сила.
Грехът е тежест за нас. Той огъва душата, а постепенно и тялото след това. Прегърбеността на жената отразява състоянието на падналото човечество. „Вички съгрешиха и са лишени от славата Божия“ (Послаие до Римляни 3:23). Когато грехът властва в нас, не можем да стоим изправени пред нашия Творец. Гордост, ропот, страсти и страх – това са оковите, които ни завличат надолу. Ходим, но вътрешно сме прегърбени, погледът ни е насочен към праха и не може да се обърне към небесата. Светите отци често казват, че човек, сътворен по Божий образ, е създаден да стои изправен с лице към Бога и да Го слави. Грехът изкривява тази стойка и обръща душата навътре, затваряйки я в себе си.
В продължение на осемнадесет години жената търпи унижение и изолация. Но Христос я вижда. Той забелязва онова, което останалите пренебрегват. Извиква я и я докосва – нещо, което никой друг не прави. Неговото състрадание разчупва дългогодишната прегърбеност и е писано: „тя веднага се изправи и славеше Бога.“ (пак там 13:13). Първото действие от обновения й живот е да се поклони на Бога. Tова не е случайна подробност. Както знаем, истинското изцеление винаги води до благодарност.
Когато душата е освободена от потисничество, тя съвсем естествено издига глас в прослава и благодарността е знак за това, че Божият образ в нас е възстановен.
Началникът на синагогата упреква Иисус затова, че извършва изцелението в съботен ден. Но Господ отговаря: “Tая дъщеря Авраамова, която сатаната е свързал, ето вече осемнайсет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?” (пак там 13:16). Той напомня на присъстващите, а и на нас, че за милостта няма разписание. Любовта не нарушава съботата, а я утвърждава, защото изцелението е наистина Божие дело. Когато Христос изцелява жената, Той разкрива какво означава съботата: почивка и обновление на творението в ръцете на неговия Творец.
Всички сме приведени по един или друг начин от вината, от страха, от страстите, които са ни поробили и следователно всички споделяме по нещо от състоянието на тази жена, което не можем да преодолеем сами. Но Божият Син със Своето състрадание ходи сред нас. Той вижда онова, което другите не могат да видят и внимателно ни вика при Себе Си. Само, когато позволим на Неговата благодат да ни докосне, сгъната ни част ще започне да се разгъва. В Иисус Христос ние се изправяме и си възстановяваме дойстойнството на сътворени по Божий образ. А това е целта на всяко изцеление, на всяко покаяние, на всеки миг благодат: да се изправим пред Христос възстановени, благодарни и свободни.
Автор: архимандрит Григорий Лоренцано
Превод: Елена Папучиева
Източник: The Word of our Lord/ 7 December – издание на архиепископията на Тиатира и Великобритания към Вселенската патриаршия
