Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
В началото на декември Православната църква чества празника на един от най-известните епископи, просиял с чудеса не само на Изток, но и на Запад.
Свети Николай Чудотворец столетия привлича хиляди поклонници в Бари, Италия, където се пазят неговите свети мощи. През май месец 2025 г. Видинска епархия посрещна мощи на светеца, които ще останат в митрополитската църква, носеща неговото име. За живота и делата на свети Николай, за почитта към светиите и колко днес са ни нужни чудесата и Божията милост, разговаряме с Видинския митрополит Пахомий.
– Ваше Високопреосвещенство, на 6 декември Православната църква чества празника на св. Николай Мирликийски Чудотворец, но какво знаем за него и неговия живот?
– Св. Николай е един от най-големите светии, той е много обичан и особено почитан в православния свят, но не само там. Свързан е с много чудеса, които и днес се помнят и се честват с особени празници, цели професионални гилдии също празнуват и имат свети Николай за свой покровител. Всичко това е свързано с онази велика любов и вяра, които е имал св. Николай към Бога. Спомняме си за едно от най-известните чудеса, изпълнени с любов и мъдрост, проявени от него като духовник и епископ към онова семейство – бащата с трите дъщери, който в своята безпътица се е чудел как да постъпи. В мислите са му минавали и най-тежки неща- да отдаде своите деца на нечестиви деяния, но св. Николай, проявявайки своята мъдрост, през нощта хвърлил три пъти жълтици в кесия през прозореца на това семейство, и по този начин бащата първо омъжил едната си дъщеря, а след това втората и третата.
Така те създали благочестиви семейства, а бащата в желанието си да разбере кой е неговият благодетел, посред нощ го проследил и видял, че благодеянието се извършва от св. Николай Мирликийски Чудотворец. Това е един от най-известните и велики, според мен, случаи от неговия живот. Разбира се, има и други дивни събития, например, когато пътувал към светите земи възкресява един от моряците, който паднал от мачтата. Спасявал е хора, които са били наказани неправилно, били обвинени, наклеветени, че са извършили престъпление. Той се застъпил за тях. Много, много са чудесата, които св. Николай извършва и продължава да върши. Той духовно подражавал и вървял по стъпките на нашия Господ Иисус Христос с мъдрост, със смирение, с кротост и с любов към човешкия род.
Не може да пропуснем и случая на неговата ревност, когато присъствал на Първия Вселенски събор, свикан от импертор Константин през 325 г. в Никея. Той се изправил срещу Арий и срещу неговото лъжеучение. Възмутен от богохулството, ударил плесница на Арий. След това бил наказан, забранили му да свещенодейства, но се явява Света Богородица и сама връща омофора на св. Николай.
Това са велики събития и те ни показват какво представлява тази личност, на която още от 3-4 век та до наши дни, се отдава почит и към която хората питаят такава силна любов. Неговото призвание било още от детинство да служи на Бога, да се кръсти, да върви със своя вуйчо, който също било епископ, да може да се посвети на истинския християнски живот и да достигне – първо до степента на епископското служение и след това до най-великото нещо, което сам Господ извършва- да бъде причислен сред светиите.
– В едно от песнопенията, които са посветени на св. Николай той се нарича „пристанище на вярата“. Как неговият образ и той самия се превръщат в пристанище на вярата за нас днес, хората от двадесет и първи век?
– Когато четем житията на светиите, често възревнуваме техния начин на живот и желаем и ние по този начин да живеем. Това е историческия опит на това, което четем. Ние като православни християни, обаче, имаме и своя личен духовен опит. Тогава, когато прибягваме към светиите, към тяхното молитвено застъпничество, което е най-висшата ни връзка със светиите- това не остава нещо абстрактно. Нашият личен опит е в това да застанем пред иконата на св. Николай Мирликийски Чудотворец, при неговите мощи, да се помолим за своите нужди, особено за това, от което духовно имаме потребност да получим от него, и да имаме живия личен опит за това. Да знаем, че светиите са живи, че те предстоят пред лицето на Бога, слушат нашите молитви, тогава, когато са истински, тогава, когато молитвите ни са полезни за нас, за нашето общество, за нашите души, за нашето духовно възрастване, и ги изпълняват. Тогава дори ангел, да слезе от небето, не може да отрече това, което ние самите сме преживели. Личният ни духовен опит – това е и връзката ни с нашия Господ Иисус Христос, това е връзката ни със Света Богородица и с всеки един от светиите, особено с тези прославили се светии, какъвто е св. Николай Мирликийски Чудотворец. Такъв е и опитът на толкова поколения, хиляди, хиляди човеци, които са прибягвали до неговото ходатайство и застъпничество. Трябва да имаме собствен опит и той да ни довежда до тихото пристанище на духовния живот. Тогава ние наистина ще бъдем укрепени, защото само четейки историята и житието, много хора приемат нещата като приказка, като нещо, което може да не е истина, може да е преувеличено.
Но когато човек в своите изпитания и трудности помоли св. Николай, и светият епископ се застъпи за него, и това нещо е полезно за неговата душа, тогава наистина той е доведен до пристанището на спасението на своята душа.
– Видинска света митрополия и епархията е свързана със св. Николай. Митрополитската катедрала в града носи неговото име, а пък през май месец 2025 година посрещнахте негови мощи, които ще останат в епархията завинаги. Разкажете ни повече за това как се случи въобще приемането на мощите на св. Николай, пък и за самия образ и почитането на светеца в града.
– Където има големи водни източници, морета или реки, там е особено голяма почитта към св. Николай. По-горе споменахме за чудото с възкресяването на един моряк, това превръща свети Николай в закрилник на всички мореплаватели. Тук, покрай река Дунав, е особено голяма почитта към него. Във Видинска епархия има много храмове, посветени на светеца.
Почитта е много голяма, любовта на хората е много голяма. Нашият митрополитски храм също е посветен на св. Николай Мирликийски Чудотворец. Храмът е построен от Видинския митрополит Неофит. Той построява и сградата на митрополията, както и епархийското училище, което и в момента работи. Строежът на митрополитската катедрала започва през 1926, а през 1930 година е завършен. Не случайно храмът е посветен на свети Николай, който е много обичан, почитан от всички местни жители, но, както ви казах, и от цялата епархия, особено тези градове и села покрай река Дунав.
Голяма е милостта на св. Николай към нас, защото той благоволи да дойде в нашия град и неговите мощи да се покоят в нашия храм, посветен на него. Това е начинание, което е предприето много отдавна, е започнато още от приснопаметния митрополит Дометиан, а след това продължено от Негово Светейшество патриарх Даниил, в битността му на Видински митрополит. Голямата заслуга е на Западно- и Средноевропейския митрополит Антоний, който взе мощите в Берлин, по повод честванията за двадесетгодишнината от освещаването на българския храм в града. Но най-голямата радост за нас е, че мощите на свети Николай останаха тук в храма, което е Божий промисъл и голяма милост за нас и за цялата епархия, за целия град – да бъдем под омофора и под закрилата на св. Николай Мирликийски Чудотворец. Всеки, който има нужда, да може да дойде, да влезе в храма и да се поклони. Знаем колко много хора извървяват дълъг път, за да отидат до Бари, Италия и да се поклонят на мощите му там, където те се покоят. А ние ги имаме тук, в града, и за нас е голяма радост.
Всеки четвъртък вечерно време извършваме канон към св. Николай, пред неговите свети мощи. Този, който има възможност, може да дойде и да се помоли на светията за онова, което му е потребно, за себе си и за своето семейство, за близките, и св. Николай ще съдейства, ще ходатайства за всички нужди на нашите близки хора.
– И накрая на нашия разговор. Наричаме неслучайно свети Николай чудотворец, но защо имаме такава голяма нужда от чудо в своя живот?
– Спомням си един разказ от живота на свети Яков Цаликис, който пътувал в автобус. По едно време, докато пътували, автобусът се развалил и трябвало да спре, оказало се, че до мястото, където бил спрял автобуса, имало чудотворна икона, която била мироточива. Всички хора решили, докато поправят автобуса, да отидат да се поклонят на иконата. Отецът, обаче, останал в превозното средство. Върнали се хората и започнали да роптаят срещу него, да го критикуват защо не слязъл и не отишъл да се поклони. Свети Яков кротко се обърнал към тях и ги попитал защо отишли да се поклонят на иконата – от любов и вяра или защото искали да видят чудо. „Нямахте вяра в себе си, имахте съмнение, отидохте да видите и да се уверите.“- казал им той. „Аз вярвам, че Света Богородица е чудотворна. Аз вярвам, че нейната икона е мироточива и нямам нужда от това свидетелство.“ „Слабата вяра е тази, която има нужда от свидетелство и иска да види такова“- казал още свети Яков.
Поради тази наша слаба вяра ние имаме нужда от чудотворства. Господ ни казва в Евангелието, че още преди да сме поискали нещо Той знае какво ни е потребно и ни го дава. Но същевременно ни е научил и как да се молим. Не трябва да смятаме, че е достатъчно само да стоим в църквата, пред запалената свещичка или пък на богослужението, без да участваме вътрешно с душата си.
Трябва да променим живота си, трябва да заживеем в благочестие и да оставим всичко греховно- злобата, ненавистта, малодушието, леността, гнева, празнословието, блудството, чревоугодието – всички тези неща, които ни отделят от Бога. Трябва да се стремим към добродетелите – на целомъдрието, на настяжанието и най-вече на любовта, защото знаем, че на тези две заповеди – любовта към ближния и любовта към Бога се крепи целият закон. Към това сме призвани.
С митрополит Пахомий разговаря Ангел Карадаков.
