Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Псалом 50-и, посветен на началника на хора, често се прилага в ежедневното богослужение. В него св. пророк Давид съкрушително разкрива душевната си болка и моли за опрощение.
Това именно съзнание за греховност, смиряващо човека, е необходимо условие, за да бъде молитвата чута и затова именно тъй често чуваме псалом 50-и да се повтаря.
Що значи сърце чисто? Това е сърце кротко, смирено, нелукаво, доверчиво, нелъжливо, незлобиво, независтливо и непрелюбодейно. А това е възможно да се постигне, само когато човек се уповава на Бога, а не на каквито и да е човешки възможности, защото Свещ. Писание осъжда самонадеяността:
„Да се не хвали мъдър с мъдростта си, да се не хвали силен със силата си, да се не хвали богат с богатствата си“ (Иер. 9:23); „Надявай се на Господа от все сърце и не се осланяй на твоя разум“ (Прт. 3:5).
При образованието, в училище, обикновено се набляга на развитието на умствените възможности на подрастващите, а душевността, сърцето се оставя без внимание. А би трябвало да се обръща повече внимание на сърцето. Сърцето е живот, но живот, който не е извратен от греха. Трябва да се очисти този пламък на този живот, за да грее, да не гасне, а да осветлява пътя на човека и да дава вярно направление на стъпките му към доброто. Престъпността е резултат от лошо възпитание в християнски дух на сърцето.
„Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога“ (Мат. 5:8), казва Господ Иисус Христос. Бог е око всевиждащо, духовно слънце, което грее над света и прониква със светлите духовни лъчи в мислите и сърцата на хората, озарява всяко творение. Душата ни е око — светлина на светлината, но често боледуващо от греха. Нечисти мисли, чувства и желания помрачават вътрешния взор на човешката душа, тъй както облакът закрива за погледа небесния свод. С очистване на сърцето духовният взор се прояснява, както слънцето, озаряващо веществените предмети. Тъй чистите по сърце могат да съзерцават Бога и да предвкусват блаженството, обещано им от Господа, каквото блаженство има да изпитат небожителите. А какво ще бъде в отвъдния мир блаженството за чистите по сърце говори св. Йоан Богослов:
„Възлюбени, сега сме чеда Божии, но още не е станало явно какво ще бъдем. Знаем само, че, като стане явно, ще бъдем подобни Нему, защото ще Го видим, както си е. И всякой, който има тая надежда на Него, очиства себе си, както Той е чист“ (1 Йоан. 3:2-3). Значи блаженството ще се състои в съзерцание на Бога.
И не само в 50-и псалом се говори за чистотата на сърцето, за което особено говори цар Давид. Ето какво четем там: „Оня, чийто ръце са невинни и сърцето чисто, който не се е клел в душата си напразно и не е споменавал лъжливо името Господне (пред ближния си), той ще получи благословение от Господа и милост от Бога, своя Спасител“ (Пс. 23:4—5). В друг псалом се казва: „Колко е благ Господ към Израяля, към чистите по сърце“ (Пс. 72:1); „Тържествувайте всички прави по сърце“ (Пс. 31:11). И пак ще повторим 50-и псалом: „Отвърни лицето Си от греховете ми и изглади всичките ми беззакония. Сърце чисто създай в мене, Боже, и правия дух обнови вътре в мене“ (Пс. 50:11—12).
И св. ап. Павел съветва ученика си Тимотей да бъде в „мир с ония, които призовават Господа от чисто сърце“ (Тим. 2:12). Иисус Христос е образец на сърдечна чистота. „Той не бе сторил грях и в устата Му не се намери лъжа“ (Ис. 53:9). Измежду всички родени на земята Пресвета Дева Мария превъзхождала всички с честотата на сърцето си. Тя е образец и пример на сърдечна чистота. Човек трябва и може да се стреми към сърдечна чистота, но никой от нас хората не може да се похвали, че я има в пълнота. Светите подвижници благодарение на молитвения им подвиг изграждали в себе си сърце чисто, което се удостоява с дар на прозорливост и чудотворство. Те са били непрестанно в молитвено на строение.
Човек трябва да ги следва, за да се сподоби с чисто сърце. Второ условие за сърдечна чистота е съзнанието за своята греховност. „Сърце съкрушено и смирено, Ти, Боже, не ще презреш“ (Пс. 50:19). Човек трябва да бъде на будна стража сам над себе си, да пази сърцето си от зли пожелания: „Синко, внимавай в думите ми и дай ухо към речите ми“, учи премъдрият Соломон ..от всичко, що е за пазене, най-много пази сърцето си, защото от него са изворите на живота“ (Прт. 4:23). Това значи — пази сърцето си от грях. Докато има масло в кандилото ще гори и колкото намаля, толкова и светлината отслабва, докато угасне. Тъй е и с духовния живот, поддържа да се елеят на вярата и сърцето ще пламенее, ще бъде чисто. Човек трябва да съзнава своята духовна нищета и да търси благодатта на Светия Дух, който може да пресъздаде нашето сърце и да го очисти от всяка сквернота. А всеки човек би трябвало да каже с думите на 50-и псалом: „Ето, в беззакония съм заченат, и в грях ме роди майка ми“ (Пс. 50:7). За да се сдобие с чисто сърце, човек трябва да има живо съзнание за въздеприсъствието Божие. Божието око вижда не само тялото, но прониква и в глъбините на душата; Бог знае всяка наша мисъл, Той е съдия както на телесните, тъй и на душевните прегрешения. Затова човек трябва да се старае да прогонва от сърцето си нечистите мисли, за да бъде то чисто.
За чистотата на сърцето са нужни сълзи на покаяние. Свети отци в богослужебните канони често се обръщат молитвено Бог да ни дарява сълзи на покаяние, с изтичането на които изтича грехът от нашите души. След тези сълзи на умиление настава тишина, спокойствие на съвестта, някакво духовно благоухание и радост. Тогава човек предусеща, колко блажени са чистите по сърце.
И накрая в желанието сърцето да бъде чисто човек трябва да го запълва с достойни стремежи като християнин, предназначен за вечно блаженство. Такива стремежи са: да се включи в общите усилия за процъфтяване на религиозно просветния живот, да се включва в осъществяване на добри, благородни инициативи, към каквито призовава енорийският свещеник, да се стреми да изпълнява евангелските повели, да върши всичко, което ще му донесе вечно спасение. Човек трябва да съумее да се включва с труда си, с възможностите си, в добри и благородни начинания, да бъде спомоществувател (дарител); да бъде ктитор епитроп, настоятел, член на православно братство, каквато дейност са развивали някога нашите дякони и дякониси в Църквата. Включването в една такава благородна дейност изпълва съзнанието с чисти мисли и стремежи, което е условие за сърдечна чистота. Да се оставя сърцето без всякакъв стремеж, без всякакво съдържание е гибелно, опасно.
Нашето сърце е подобно на мелница, която трябва да произвежда добро брашно, за да храни човека. Остане ли мелницата без мливо, камъните се търкат и ще се по хабят.
И така, ако сърцето е чисто, ще се надява на блаженството, обещано от Господа. Чистите по сърце със сърдечните си очи (Ефес. 1:18) ще видят Бога и още на земята ще имат блажено разположение на духа. Словото Божие говори, че пророк Исайя видял Господ Саваот (Ис. 6:5). Преди него Авраам видял Бога в образ на трима пътници при Мамврийския дъб. Мойсей и Илия, макар да не са видели лицето на Бога, съзерцавали славата Божия в непосредствено присъствие на Бога. Пророк Иеремия, подобно на Исайя, видял Господа във Неговото величие. Видели са Господа и много други пророци; издигнали се до третото небе — св. ап. Павел вече след възнесението видял Господа. А по свидетелството на св. ап. Йоан, който в пророческо видение на духа е видял Бога и Агнеца, всички истинни християни ще Го видят „както си е“ (1 Йоан 2:3). Ще видят Бога дотолкова, доколкото е възможно за човека. Но той, Иоан Богослов, казва „Бога никой никога не е видял“ (Иоан 1:18).
Същото казва и св. ап. Павел за Бога, „Когото никой от човеците не е видял, нито може да види“ (Тим. 6:16). Бог говори на Мойсей: „Лицето Ми ни можеш видя, защото не може човек да Ме види и остане жив“ (Изх. 33:20). Тук обаче се говори за пълно виждане и познание на Бога в Негово същество, което действително е невъзможно. Бог се открива на човеците в достъпен за тях образ. Не можем да гледаме право в слънцето — ще ослепеем. Виждаме неговото сияние. Облечен в тяло не можем да виждаме и Бога, Който е в недостъпна духовна светлина. Но Той като слънцето, едно от Неговите велики творения, се открива в сияние на Неговата слава в достъпен за човека образ, в какъвто ще Го видят чистите по сърце.
Да пожелаем Господ Бог, по молбата на псалмопевеца Давид (Пс. 50:12) да изгради чисто сърце у всички, които отправят поглед към Него, та подобно на ангелите, да имат небесно блаженство.
Автор: Траянополски епископ Иларион (впоследствие Доростолски митрополит)
Източник: Църковен вестник, бр. 39, 1992 г.
