Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
На 15 ноември в древната Папска базилика „Сан Паоло фуори ле мура“ в Рим, след молитвено поклонение на мощите на св. ап. Павел, се състоя представянето на Сборник, част от многотомна поредица, със заглавие „Църквите от двадесети век и Светият Престол за мир. История и дипломация в Централна и Източна Европа“.
Изданието е на Папския григориански университет и Факултета по история и културно наследство. Авторите са десетима избрани професори от Европа, Америка и Канада, сред които е българинът, богослов и църковен дипломат Високоблагоговейният проф. д-р Иван Иванов (Кюмурджийски). Изследователите имаха научната задача да проучат и издадат своите изследвания във Ватикана през последните пет години, посветени на църковната дипломация, интерконфесионалния и междурелигиозния диалог на Изток и на Запад с обективни архивни исторически и лични свидетелства. Предговорът на изданието е от Н. ВПр. Кард. Джеймс Харви. Съставител е Монс. проф. Ян Микрут, известен полски историк, теолог и дипломат. На представянето присъстваха авторите, редакторите и издателите на този монументален Сборник, много дипломати, богослови и историци от различни държави в Европа.
Отец проф. Иван Иванов даде своя принос в изследването с интересна и важна за съвременните междуцърковни отношения тема: „Папските понтификати на Йоан XXIII и Йоан Павел II и тяхното влияние върху мирното сътрудничество с Българската православна църква“.
Това изследване разглежда различни анализи върху понтификата на папа Йоан XXIII и на папа Йоан Павел II и тяхното отношение с Българската православна църква чрез проучване на историческите свидетелства и богословските интерпретации. Няма папа от български произход, но за „български папа“ се счита Йоан XXIII: Монс. Ронкали завинаги остава с това прозвище заради своята пословична любов към българския народ още от годините на своята мисия като дипломат, изпратен от Светия Престол в България. Вероятно много от идеите, които по-късно са внесени във Втория Ватикански събор – и по-специално: идеята за сътрудничеството между християните и възвръщане към принципите на вярата на древната Църква, взаимното признаване между християните от Изтока и Запада и човешките права, се зараждат през годините му като апостолически делегат в София, а след това са били развивани през неговите следващи години в Истанбул и Гърция. Папа Йоан XXIII имал опита да живее своята религиозна принадлежност с вярност към собствената си традиция, но и с пълно уважение към традицията на другия, а именно православните. Делото на Монс. Ронкали, неговите възгледи за мира по света и за мирното братство между народите са основните мотиви, върху които по-късно папа Йоан Павел II и папа Франциск изграждат своето посещение в България през 2002 г. и 2019 г. като по този начин припомнят значимото дело на „българския папа“.
Като пряк участник в този църковен и дипломатически процес по подготовката и реализацията на апостолическите посещения и като официален преводач по време на посещението на папа Йоан XXIII и на папа Йоан Павел II на територията на БПЦ-БП, Синодалната палата и ПКСХП „Св. Александър Невски“, авторът разглежда действията на дипломата Ронкали и ролята му за световния мир, и на Войтила с поглед към бившите социалистически страни от времето на „желязната завеса“ и по-конкретно България и отношенията й със Светия Престол. На базата на архивни документи, писма и обективни свидетелства се прави анализ на държавната и църковната дипломация в това отношение. Разглежда се апостолическото пътуване на папа Йоан Павел II в България (2002 г.) и участието на Българската православна църква и нейни висши представители в тези важни за България събития.
През 1998 г. България официално напуска Световния съвет на църквите в Женева.
Това не означава, разбира се, отказ от диалог с други църкви; той се осъществява двустранно, когато има конкретни инициативи. През 1999 г. Българската православна църква се оттегля и от Конференцията на европейските църкви. Освен това Светият Синод решава да не участва в съвместната Международна комисия за богословски диалог между православни и католици. Следователно отношенията – в случая с Католическата църква – се регулират и осъществяват на основата на „тихата“ църковната дипломация между Българската православна църква и Ватикана. Историята на Българската православна църква от IX до XXI век – особено през трудните периоди на самоопределение и развитие – показва трудния процес на сътрудничество с Римската църква. Според анализите на отец проф. Иванов личностите Йоан XXIII и Йоан Павел II имат огромно значение за съвременната история на Българската държава и още повече – за обществения статус и авторитет на Българската православна църква, като логично продължение на делото на светите братя Кирил и Методий.
Понтификатите на папа Йоан XXIII и на папа Йоан Павел II представят в два значими периода в историята на Католическата църква и на нейното взаимодействие с Българската православна църква. Те показват как диалогът, взаимното разбиране и уважението могат да изграждат мостове между християнските традиции на Изтока и Запада. Техните думи и дела са източник на вдъхновение за бъдещото единство на християните и ни напомнят, че вярата, братството и диалогът са ключът към преодоляване на всяко разделение.
В надеждата за осъществяване на този процес за мир по света, както свидетелстват папските енциклики (Pacem in Terris (1963) на папа Ронкали и Redemptor Hominis (1979) и Centesimus Annus (1991) на папа Войтила) за сътрудничество между християните, с вяра в силата на Църквата можем да си спомним и думите на митрополит Арсений Пловдивски, произнесени по време на литургията на папа Йоан Павел II в Пловдив: „Да пребъдваме в едната света, вселенска и апостолска Църква, в която търсим своето спасение, изпълнявайки повелята на Главата на Светата Църква, Господ Иисус Христос – за братска любов, взаимопомощ и състрадание, за съгласие в правдата и добротата между човеците. И най-вече – да търсим Божието царство и неговата правда. Благословен Идещият в името Господне. Амин!“
