Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Неделното Евангелско четиво е посветено на празника на свети апостол и евангелист Матей. Решението му да остави живота на нечестната търговия и да стане Христов ученик и апостол е представено в написаното от него Евангелие.
Св. апостол Матей е велик пример за промяната в живота, породена от силата на покаянието.
Отговорът му на Христовия призив да Го последва променя завинаги не само собствения му живот, но и живота на целия свят. Защото неговото Евангелие достига до всички краища на земята, до хората от всички езици и всички народи. Както Господ казва чрез пророк Исаия и както св. ап. Павел утвърждава в неделния Апостолски откъс: “Аз се открих на ония, които не питаха за Мене; намериха Ме ония, които Ме не дириха” (Ис. 65:1) и “Техният звук се носи по цяла земя, и техните думи до краищата на вселената” (Пс. 18:5).
Матей като апостол и евангелист промени света придобивайки ученици от всички народности чрез мисионерските си трудове и чрез Евангелието си, което Църквата в своята цялост включи в Свещеното Писание още от началото на втори век.
Именно за неговия празник са избрали светите отци думите от неделния Апостолски откъс: “Всякой, който призове името Господне, ще се спаси” (Рим. 10:13). Но как да призоват името на Оногова, в Когото не са повярвали? И как да повярват в Оногова, за Когото не са чули? И как да чуят без някой да им възвести? И как някой да възвести, без да е изпратен? Както е писано: “Колко прекрасни са нозете на ония, които благовестят мир, които благовестят доброто!” (Рим. 10:15)
Свети апостол Матей за нас е пример за това как можем да променим живота си, ако се вслушаме в призива за покаяние и пълно отдаване на Христа.
Той ни напомня също, че и ние сме призовани към апостолство по своеобразен начин – като хора, изпратени в света да разнасят Христовото благовестие. Живеем във време и на място, където все по-малко хора чуват за Христос или чуват истината за Него. Ние, които сме „приемници“ на истинската Православна вяра, сме длъжни не просто да я пазим, но и да я възвестяваме и да я предадем на другите. Вярвам, че притокът на Православни християни от гръцката част на Кипър и от Източна Европа в тази страна (Великобритания, бел.прев.) през последните сто години не е историческа случайност или съвпадение, защото тези хора донесоха със себе си истинската вяра и в резултат на това макар и без умисъл върнаха Православието по тази земи и в крайна сметка значителен брой британци се обърнаха към Православната Църква. Идването на Православието в тази страна от далечни брегове е по Божий промисъл. Ако наистина осъзнаем, че това, което имаме, е драгоценен бисер – истинската Вяра, Църква и Предание – не се съмнявайте, че ще трябва да отговаряме пред Бога, ако я крием от онези, които не са чули за нея.
Превод: Елена Папучиева
Източник: The Word of our Lord/ 2 November – издание на архиепископията на Тиатира и Великобритания към Вселенската патриаршия
