Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
В днешния Евангелски откъс четем за изцелението на бесноватия. Текстът ни показва Христос като такъв, Който има сила и власт над злото. Но тук също можем да видим и връзката между това да обичаш ближния си и да приемеш Христос.
За да обхванем откъса в по-широк план, трябва да включим стиховете преди и след него. Четири стиха по-горе (Лук. 8: 22-26) Христос казва на учениците Си: „Да преминем отвъд езерото“. Извива се буря и учениците се изплашват за живота си. Тогава Христос показва властта си над природата, като укротява бурята. Учениците са изумени и питат един другито: „Кой ли е Тоя, че и на ветровете и на водата заповядва, и Му се покоряват“.
Тогава следва днешният текст, в който Христос още веднъж показва властта си – този път над злите духове. По-нататък идва ред на разказа за това как Христос се връща в Галилея, възкресява дъщерята на Иаир и изцелява кръвоточивата жена, с което показва властта си и над болестите и смъртта. И трите разказа посочват силата на Иисус и утвърждават Неговата божествена природа. Виждаме обаче, че хората, включително и учениците Му, не проумяват веднага, че Иисус е Христос и Бог. Само злите духове извикват със страх: „Иисусе, Син на Бога Всевишний“ като по този начин дават отговор на недоумението на учениците: „Кой ли е Тоя?“
Прави впечатление и поразителният контраст между вика на злите духове, с който те признават Христос за Бог и това как жителите на Гадаринската страна, въпреки че виждат силата Му, не разпознават Кой всъщност е Той, а Го отхвърлят и Го молят „да си отиде от пределите им“ (Мат. 8:28-34). Наличието на свине, както и самото местонахождение на Гадаринската земя ни показват, че жителите й са езичници, че свинете са техната жива стока, с която търгуват. Вместо да се зарадват на изцелението и връщането към нормалност на техния съгражданин, който страда от години, гадаринците изразяват разочарованието си от загубата на своите свине. Те са толкова далече от Христовия зов за обич към ближния и са толкова обхванати от собственото си желание за почалба, че в крайна сметка не са в състояние да приемат Христа, а вместо това Го отхвърлят.
Твърде често се случва да сме погълнати от грижи за ежедневието си и това може да ни доведе до пренебрегване както на нашите ближни, така и – както сочи днешният Евангелски откъс – до омаловажаване на връзката ни с Христос.
Затова е нужно ежедневно да внимаваме да не оставяме грижи на битието да не запречат пътя ни към връзката с Христос. Трябва да отделяме време за онези неща, които са добри и полезни за душите ни, да посещаваме богослуженията, да не забравяме личните си молитви, да участваме в Тайнствата, които Църквата ни предлага. „Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си?“ (Мат. 16:26).
В днешния откъс Христос ни показва още един пример за любовта Си към човечеството. Както търси изгубената овца в притчата (Лук. 15:1-7), така възвръща към нормалност и обладания от зли духове. Беснованият е основната причина за пътуването до другия бряг на езерото (Лук. 8:22). Човекът бе изгубен, раздвоен между живота и смъртта, „живеещ на гробищата“. Христос поправи тази раздвоеност, възвърна целостта му, като изхвърли демоните от него. В крайна сметка единствен той в целия град повярва в Христос, стана Негов последовател и бе изпратен да проповядва Евангелието на земляците си. И така, следва да запомним, че винаги когато сме паднали духом (дори не чак до крайното състояние на бесноватия от днешния откъс), трябва да имаме надежда в Христа, да търсим Него и Църквата Му, като не забравяме, че Неговото желание е да изцели всички ни.
Автор: свещеник Грегъри Кравейро
Превод: Елена Папучиева
Източник: The Word of our Lord/ 26 October – издание на архиепископията на Тиатира и Великобритания към Вселенската патриаршия
