Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Неделният Евангелски откъс ни напомня за едно от най-впечатляващите събития в Светото Писание.
С няколко прости изречения св. Лука ни показва как нашият Господ приближава градските порти на Наин, а в това време изнасят мъртъв младеж, за да го погребат извън града, единствен син на овдовяла жена. Любовта на Господа към нея е затрогваща, пълна със съжаление и състрадание. Той й казва: “Не плачи”, спира процесията и връща живота на младежа, който се надига и заговаря.
Опечалените и тълпата са поразени и изплашени. Случилото се превъзхожда мислите и разума им. Очевидно това е Божие дело. Чуват се два възгласа: “Велик пророк се издигна между нас” и “Бог посети Своя народ”. И двата звучат като изпълнение на очакваното от векове освобождение от робството.
Обещаното „на нашите отци, към Авраама и семето му довека“ (Лука 1:55) изведнъж се сбъдва пред очите им. Те прославят Бога и разгласяват новината из цялата околност.
Онези от нас, които са чували Евангелските истории многократно, често се оказват ощетени в сравнение с тези, които ги чуват за първи път. Случва се познатите истории да минат през нас, без да ни развълнуват, също както пускаме и познатите думи от литургията покрай ушите си. Едно от нещата, които можем да взaимстваме от днешния откъс, е заразителният ентусиазъм на жителите на град Наин и с такъв ентусиазъм да отговорим на призива на дякона: “Премъдрост, Застанете прави….”, да се изправим, да изчистим съзнанията си от всичко ненужно, с което ги пълним, защото стоим пред Божията Премъдрост.
Разказът на св. Лука за чудото в Наин завършва с думите: „и Иисус го предаде на майка му”. Като си тръгваме от там, оставаме със спомена за красивата гледка на Нашия Господ с майката и възвърнатия й син в тишината на взаимната им обич, недосегаема от заобикалящата ги тълпа. Дано и ние да намерим такъв мир.
Превод: Елена Папучиева
Източник: The Word of our Lord/ 19 October – издание на архиепископията на Тиатира и Великобритания към Вселенската патриаршия
