Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
В неделното евангелско четиво нашият Господ е представен като добрия сеяч, който свободно и щедро сее семената си навсякъде. И все пак доброто Му слово не пуска корен навсякъде. Какво преставлява семето Му/словото Му? Това е Евангелието на нашия Господ, това е благата вест за спасението – чистата, неподправена, преобразяваща, животворяща и божествена любов на Христос. Господ ни дава пример за четирите възможни състояния на нашата душа, в които се намираме, приемайки Неговото слово.
В първия случай: „Паднаха край пътя и бяха потъпкани, и птиците небесни ги изкълваха“. Думите намират запушени уши и кораво и гордо сърце. Семето (т.е. словото) не попада на почва (в сърцето) и, като остава без обгрижване, кръжащите птици небесни (демоните на завистника) ги грабват от горделивия слушател.
Във втория случай: „Паднаха на камък и, като поникнаха, изсъхнаха, защото нямаха влага“. Тези семена бързо покълват, пълни с ревност и ентусиазъм, но за съжаление са повърхностни, защото на камъка няма дълбока почва и няма влага, която да подхрани семето. При първите признаци на суша (изкушения) зърното и кълновете му увяхват.
В третия случай: „Паднаха между тръни; и израснаха тръните заедно със зърната и ги заглушиха“. Това семе дава добър плод, но с него израстват и тръни и го задушават. Това са тръните на изпитанията и светските препънки. Ако вниманието ни даде предимство на грижите на този свят, вярата ни ще остане без развитие и рискуваме душите ни да бъдат подтиснати и победени от тръните на коравите юзди на този свят.
Накрая Господ ни казва: „Други паднаха на добра земя и, като изникнаха, дадоха плод стократен“. Такова семе пада на мека и плодородна почва, а „сърце съкрушено и смирено Ти, Боже, не ще презреш“ (Псалм 50:19). То попада в сърце, което се е предало на Бога в смирение и затова дава изобилен плод. Нашият Господ иска сърцата ни да са меки и смирени. „Синко, дай си мен сърцето, и очите ти да гледат моите пътища“. (Притчи. 23:26). Както се казва в молитвата на св. Фурсий (Ирладнски светец от 7-ми век): „Нека Бог направи сърцето ми Свое жилище и изцяло да принадлежа на Бога, моя Отец“.
Доброто семе, което Христос раздава щедро трябва да се обработва с внимание. Първо – ушите ни трябва да са отворени, сърцето ни да е меко, да кажем на Бога „да“ и да бдим семето да не падне край пътя и да не ни бъде отнето. Освен това трябва да внимаваме да не изпаднем в пристъпи на временно вълнение и да се отклоним още при първото изкушение. Трябва да позволим на семето да пусне дълбоки корени в почвата на сърцето ни. И тогава, когато божественото зрънце покълне и даде плод, трябва да продължим да отдаваме пълното си внимание и любов и да не се разсейваме от заглушаващите ни плевели и тръни (дреболиите и изкушенията) на този живот. Трябва да имаме вяра, търпение и постоянство. Животът ни, вярата ни, завръщането ни към спасителната прегръдка на Небесния ни Отец е маратон, а не спринт.
Семето на спасението се дава безвъзмездно, но не може без услилия да се приеме и да се запази за вечни времена.
То изисква внимание, грижа и действие. То трябва да се отглежда в живота и Тайнствата на нашата Църква, подхранвано от светото Причастие и съхранено в тайнстото Изповед, та спасението на нашия Господ да е винаги с нас. Както се казва в молитвата на св. Патрик (Просветител на Ирландия от 4 век): „Спасението е от Господа; спасението е от Господа; спасението е от Христос. Нека Твоето спасение, Господи, бъде с нас завинаги.“ Амин!
Автор: свещеник Харалампос Кларк
Превод: Елена Папучиева
Източник: The Word of our Lord/ 12 October – издание на архиепископията на Тиатира и Великобритания към Вселенската патриаршия
