Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
В неделното евангелско четиво Христос ни дава напълно нова възвишена заповед. Знаем колко лесно е да сме добри спрямо тези, които са добри към нас. Но Христос призовава учениците Си за нещо значително по-висше, като ни дава за пример Бога, нашия небесен Отец, Който “е благ и към неблагодарните, и към злите” (Лук. 6:35) Да окажеш такава милост на някого е постъпка, достойна за истинско дете на Твореца на небето и земята, Когото ние се одързостяваме да наричаме наш Отец.
Любовта към тези, които ни правят зло по различен начин – с постъпки, думи или дори с мълчанието си – е възможна само когато сърцата ни са чисти. Когато Христос поучава по друг повод в Капернаум, мнозина от хората, които Го следват, възприемат думите Му като „трудни за понасяне“ и си тръгват от Него.
„Тогава мнозина от учениците Му, като чуха това, казаха: тежки са тия думи! кой може да ги слуша?“ (Иоан 6:60)
Ясно ни е, защо става така. Св. ап. Павел много добре го обяснява във Второ послание до Коринтяните: за да обитава Бог в нас като в Свой храм, сърцата ни трябва да се очистят от всички идоли, от всички страсти, които ни поробват — гняв, злопаметство, алчност, завист, себелюбие, гордост. Когато се привързваме към тези идоли, не можем да сме истински свободни – такива, каквито Бог иска да бъдем, та да станем “храм на живия Бог”.
„Каква прилика между Божия храм и идолите? Защото вие сте храм на живия Бог, както е казал Бог: „ще се поселя в тях и ще ходя между тях; ще им бъда Бог, а те ще бъдат Мой народ“. „Затова излезте из средата им и се отделете, казва Господ, и до нечисто се не допирайте, и Аз ще ви приема“; „и ще ви бъда Отец, а вие ще бъдете Мои синове и дъщери“, казва Господ Вседържител. И тъй, възлюбени, имайки такива обещания, нека се очистим от всяка сквернота на плътта и на духа, като вършим свети дела със страх Божий“ (2 Кор. 6:16-18; 7:1).
Преди Бог да ни направи изцяло Свои, трябва да се стремим към това, което цитираните от св. ап. Павел старозаветни пророци, са проповядвали на вярващите от своето време: “излезте из средата им и се отделете”. Това рязко разграничаване от идолопоклонството има своето божествено основание: “нека се очистим от всяка сквернота на плътта и на духа, като вършим свети дела със страх Божий”. Да си милосърден не е слабост, а напротив – показва свръхчовешка сила на сърцето, което е чисто и свободно, като сърцата на благословените, които „ще видят Бога”.
Тук можем да си припомним свидетелството на св. Силуан Атонски. Той живеел по Христовите заповеди в тяхната пълнота и никога не е допуснал омразата в сърцето си. В своята любов се молел за онези, които преследват Църквата. Получил е божествено откровение – просто но радикално учение: “Дръж ума си в ада и не се отчайвай”. С други думи – стреми се към смирение, като помниш собствените си грехове и падналата природа на човечеството, но никога не губи надежда в Божията милост.
Светии като преподобни Козма ни напомнят, че стремежът към свят живот не е напразен, защото води към вечно блаженство с Бога. Св. Козма е имал видение на радостите на праведниците в сияйната райска градина и на страховитите наказания на онези, които не са оставили място за Божията светлина в сърцата си. Тези видения обясняват написаното от апостол Павел: “Око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало това, що Бог е приготвил за ония, които Го обичат” (I1 Кор. 2:9). Като издигнем умовете си от земните символи към небесните истини, нека се запитаме днес: Кои са враговете ми? Кои идоли обитвават в сърцето ми? Как да постъпя милостиво в дадена ситуация? И нека се помолим на Господа да очисти сърцата ни със силата на Неговия Всесвят и Животворящ Дух, та да може да дойде и да пребъдва в нас завинаги. Амин.
Автор: свещеник проф. Никита Банев
Превод: Елена Папучиева
Източник: The Word of our Lord/ 5 October – издание на архиепископията на Тиатира и Великобритания към Вселенската патриаршия
