Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Скоро след като е кръстен от Йоан, Иисус се връща в Галилея и проповядва Божието царство. Хората са „смаяни от учението Му, понеже словото Му беше с власт” (Лук. 4:32) и не искат да си тръгнат от Него. Именно затова, както чухме в неделния евангелски откъс, Той моли Симон Петър да отплува с лодката си навътре в морето, за да може да проповядва на събралото се множество.
Както научаваме от свети евангелист Йоан, Симон Петър, заедно с Андрей Първозвани и Йоан тръгват след Иисус още при река Йордан. Св. Йоан Златоуст разказва, че след като св. Йоан Кръстител е арестуван и след временното оттегляне на Иисус, Симон Петър и Андрей наред със Заведеевите синове – Яков и Йоан се връщат към занаята си като рибари на Галилейското езеро. Но ето, че Христос ги призовава към ново поприще: да ловят души за Царството Божие. И те откликват на призива Му, като оставят всичко и тръгват след Него.
Тези рибари плавят мрежите си когато Господ отива при тях – цяла нощ са работили и не са уловили нищо. Макар и разбираемо скептични, те хвърлят мрежите отново по нареждане от Господ и хващат толкова много риба, че мрежите едва не се скъсват.
Без съмнение и ние на мястото на Петър бихме паднали на колене с думите, “Иди си от мене, Господи, понеже аз съм грешен човек”. Дори да сме недостойни, трябва да чуем утешителните думи на нашия Господ: “Не бой се”. Симон Петър, Андрей, Яков и Йоан са наши предшественици по вяра, наши велики ходатаи и пример. Но преди Господ да ги призове, те са и обикновени хора в своето време – рибари, вършещи ежедневната си работа. Може да се чувстваме обикновени и недостойни да отговорим на Христовия призив “Върви след Мен”, но не трябва да се предаваме на неуместна скромност. Чрез кръщението ние сме живи членове на Тялото Христово, привлечени от Него, както и първите му ученици. Нима Петър не се отрече три пъти от Господа, нима Павел не преследваще християните преди обръщането си? Но те се покаяха и твърде много се потрудиха за Бога.
В Апостолското четиво от тази неделя виждаме как Божията сила се познава в немощта на Павел. По същия начин, когато сме стигнали дъното Неговата сила ни подкрепя и въздига. “Който пребъдва в Мене, и Аз в него, той дава много плод; защото без Мене не можете да вършите нищо. ” (Йоан. 15:5).
Св. Теофан Затворник вижда в този израз контраста между работата, свършена без Божията помощ и делата, извършени с нея. Когато действаме със собствените си сили и себелюбива воля, скоро всичко се проваля. „Както клон, който не е присаден на дърво, не само не дава плод, но изсъхва и губи живота си… така и хората не могат да дават плодове на истината… ако не са в живо общение с Господа“. Когато Господ се приближи и Неговата благословия е върху нас, „благата се изливат в нас едно след друго“.
Четиримата рибари оставиха мрежите си не просто „за да слушат словото“, но за да го „изпълняват“. Послушанието им се съчета с тяхното смирение и с осъзнаването, че ще станат „ловци на човеци“ не със своите собствени усилия, а защото са “облечени със сила отгоре” (Ев. Лука 24:49). Бог Отец изпраща Светия Дух да пребивава с апостолите, а също и с нас, и Той действа във всеки един от нас както е действал в тези скромни и неграмотни рибари.
Като Христови ученици ние също сме призвани да свидетелстваме за Евангелието. Апостолите „хвърлят мрежите на Евангелието“, както казва Блажени Теофилакт, и уловът им е така богат, че не могат да го извлекат сами. Те извикват на помощ “приятели и съмишленици” — свещениците и учителите от всички поколения — да работят заедно с тях, за да уловят човечеството. Но нека помним: не можем да вършим това сами. Както казва св. Серафим Саровски: “Придобий мирен дух и хиляди около тебе ще се спасят”.
Не всички са призовани да са проповедници, пророци или учители, но всички са призовани да свидетелстват. Поставени сме на идеалното място да служим на семействата, приятелите, колегите и съседите си. И всеки един от вас е на най-доброто място, от което да покажеш Божията любов на ближните си.
Нека бъдем “деятели” на Словото, та да блесне светлината на Христос и Неговото евангелие в сърцата ни и да ръководи думите, мислите и действията ни, подчинени на Христовия призив, та с вяра и смирение да следваме примера на Симон Петър и апостолите.
Превод: Елена Папучиева
Източник: The Word of our Lord/ 28 september – издание на архиепископията на Тиатира и Великобритания към Вселенската патриаршия
