Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Дори в ежедневната реч срещаме фрази с религиозно звучене, като например: „Тази победа ще живее завинаги в нашите умове и сърца“. Но това, което Отците на Църквата разборат под думата ум („noûs“, гр. νους) невинаги съвпада със светското й тълкуване. Заради неправилното разбиране на това що е ум, получаваме и изкривено разбиране на молитвата. Защото без разум, няма молитва!
За превода на гръцката дума νους, предпочитам да използвам думата „ум“ вместо транслитерираната дuма „noûs“, която оставя впечатлението, че Православието е нещо чуждо на Западната култура. От една страна Православието е от друг свят, но то също така удобно се вписва във всяка една култура. А и всяка култура би могла естествено да се впише в Православието.
Църквата е за всички хора на земята.
Мнозина предпочитат да превеждат думата νους като „интелект“. Но това изглежда рационалистично и чисто логично. Православието не е ирационално, но то надминава и превишава всеки разум. Думата ум (mind, англ.) обхваща съзнанието, мисълта, вниманието и волята. За целите на работно определение бихме могли да наречем ума духовен орган на човека, в който е включено умението да разсъждаваш, а наред с това и вниманието [и не само]. Именно с ума си „виждаме“, осъзнаваме и съзерцаваме Бога и Го опознаваме, разбира се с помощта на благодатта. А със сърцето си Го обикваме.
Св. Григорий Палама оприличава ума с дишането. Както не можеш да заповядаш на дробовете си да не дишат, така не можеш да наредиш на ума си да спре да мисли. Умът винаги се опитва да разбере нещо, за да бъде задоволен. Въпросът е – с какво ще храним ума си: с божествени или със земни неща, или пък със злото, предложено от врага ни?
На помощ ни идва още една аналогия за по-добро разбиране на отношенията между сърцето и ума. Всичко, което слагаме в устата си – било то полезно или вредно – ще попадне в стомаха ни и съответно ще захрани или навреди на цялото ни тяло. По същия начин всичко, на което позволим да влезе в нашия ум, неизбежно ще стигне в сърцето ни (средоточието на цялото ни същество) и следователно да донесе здраве или вреда, или святост.
Точно поради тази причина Светите Отци ни насърчават и дори ни умоляват да се учим да разпознаваме мислите; да различаваме кои мисли идват от лукавия и веднага да ги отхвърляме. Аналогично трябва да постъпваме и с мислите, които идват от Бога и да се прилепваме към тях, като при това молитвата е най-важната дейност на ума. Св. Йоан Лествичник ни предлага като сравнение човек, който яде грозде и внимателно избира сладките зрънца, а изхвърля киселите.
Много е важно да разберем, че лукавият може осезаемо да посява семената си в ума ни и го прави. Ако не сме внимателни и ги приемем за свои собствени мисли, то енергията на такива мисли постепенно ще ни нанесе своята вреда, а тя може да бъде наистина голяма.
“Има хора, които твърдят, че Бог не съществува. Казват това, защото дух на гордост живее в сърцата им и ги заблуждава. Смятат се за умни, докато в действителност дори не виждат, че мислите им не са техни мисли, а идват от врага. Но който приема такива мисли в сърцето си и ги цени, се идентифицира със злия дух и става като него. И да пази Бог някой да не умре в такова състояние” (Св. Силуан Атонски).
Нека разгледаме един последен въпрос: къде се намира умът? Съвременният секуларен човек ще настоява, че умът се намира някъде в мозъка. (Всъщност мнозина материалисти дори ще отхвърлят съществуването на нематериалния ум). Мнозна от аскетичните писатели обаче идентифицират ума със сърцето. Мисля, че следното разграничение ще ни е от полза:
Много от вас са наясно с разграничението между Божията същност (природа) и Неговата енергия. И двете са божествени и несътворени. Но тъй като сътвореният човек не може да има пряко общение с Божията природа, той все пак може и трябва да има общение с Божията нетварна (несътворена) енергия; която е Неговата благодат, Неговият живот, която освещава и обожествява човека.
Можем да направим сходно разграничение между същността и енергията на ума. Същността на ума пребивава в сърцето, а енергията на ума работи чрез мозъка. Ето така възприемаме външния свят. Целта на молитвата е да привлече вниманието (енергията) на ума обратно на мястото му: в сърцето. А от там в единение да се обърнат към Бога в молитва и поклонение. Само тогава човек може наистина да каже, че обича Бога с целия си ум, от цялото си сърце и с цялото си същество.
Автор: йеромонах Вартоломей
Превод: Елена Папучиева
Източник: The Word of our Lord/ 18 august – издание на архиепископията на Тиатира и Великобритания към Вселенската патриаршия
