Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Православната Църква вярва не само в безсмъртието на душата, в добрите достойнства и окончателното спасение само на духовната реалност. Както следва от Писанията, православните християни вярват в добрите достойнства и на материалното и физическото творение.
По този начин чрез вярата във възкресението и вечния живот Православието очаква не просто “друг свят” за спасение, а този, толкова обичан от Бога свят, възкресен и прославен от Него, изпълнен със собственото Му божествено присъствие.
В края на времената Бог ще покаже присъствието Си и ще изпълни цялото творение със Себе Си. За тези, които Го обичат, това ще бъде рай. За тези, които Го мразят, това ще бъде ад. Цялото материано творение заедно с праведните ще се възрадва и развесели от Неговото пришествие.
„Ще се развесели пустинята и сухата земя, и необитаемата страна ще се зарадва и разцъфти като крин“ (Исая. 35:1).
„Защото ето, Аз творя ново небе и нова земя и предишните няма вече да се споменуват, нито наум ще дойдат. А вие ще се веселите и ще се радвате вовеки за това, което Аз творя; защото ето, творя Иерусалим за веселие, и народа му – за радост.“ (пак там 65:17–18).
Виденията на Старозаветните пророци и на Христовите апостоли за идните събития са едни и същи: „И видях ново небе и нова земя, защото предишното небе и предишната земя бяха преминали, и морето вече го нямаше. Тогава аз, Иоан, видях светия град Иерусалим, нов, слизащ от Бога, от небето, стъкмен като невеста, пременена за своя мъж. И чух висок глас от небето да говори: ето скинията на Бога с човеците, и Той ще живее с тях; те ще бъдат Негов народ, а Сам Бог ще бъде с тях – техен Бог. И ще отрие Бог всяка сълза от очите им, и смърт не ще има вече; ни жалейка, ни писък, нито болка няма да има вече, защото предишното се мина. И Седящият на престола рече: ето, всичко ново творя. И ми казва: напиши, защото тия думи са истински и верни.“ (Откр. 21:1–5).
Когато Божието Царство изпълни цялото творение, всичко ще се обнови. Този свят отново ще се превърне в рая, какъвто е бил сътворен първоначално. Това е Православното учение за окончателната съдба на човека и вселената.
Но понякога възникват аргументи, че този свят ще бъде напълно унищожен и че Бог ще сътвори всичко отново “от нищо” с акт на второ творение. Застъпниците на тази теза се опират на текстове, като този от Второто съборно послание на св. ап. Петър, глава 3, стих 10: „И ще дойде денят Господен, както крадец идва нощем; тогава небесата с шум ще преминат, стихиите ще пламнат и ще се разрушат, а земята и всички неща по нея ще изгорят.“.
Тъй като Библията не казва нищо за „второ творение“, а постоянно и последователно свидетелства за това, че Бог обича света, който е сътворил и прави всичко по силите Си, за да го спаси, Православната традиция не тълкува такива текстове от Писанието като учение за действително унищожаване на Божието творение, а ги възприема като метафорично представяне на голямата катастрофата, която творението, включително и праведниците, трябва да преживеят, за да може творението да се изчисти, обнови, да стане съвършено и да бъде спасено. Православието учи също така и, че има „неугасим огън“ за нечестивите, едно постоянно състояние на тяхното унищожаване. Но във всеки случай “изпитването с огън”, който “унищожава нечестивите” по никакъв начин не се разбира от православните християни в смисъла на това, че творението е обречено на пълно унищожение, презряно от обичащия Господ, Който го е сътворил и нарекъл “твърде добро”.
„И видя Бог всичко, що създаде, и ето, беше твърде добро. Биде вечер, биде утро – ден шести „(Бит. 1:31). „На всекиго делото ще стане явно: денят ще го покаже; защото чрез огън се открива, и огънят ще изпита, какво е на всекиго делото. И ако някому делото, що е зидал, устои, той ще получи награда. А комуто делото изгори, той ще бъде ощетен, а сам ще се спаси, но тъй, както се спасява някой през огън.“ (1 Кор. 3:13–15).
„Гледайте да не отбягвате Оногова, Който говори. Защото, ако не останаха ненаказани ония, що отказаха да слушат оногова, който говореше на земята, колко повече ние, които се отвръщаме от Оногова, Който говори от небесата, Чийто глас тогава поклати земята, и Който сега се обещава и казва: „още веднъж Аз ще потреса не само земята, но и небето“. Думите: „още веднъж“ означават, че колебливото, като сътворено, ще се измени, та да пребъдва неколебливото. И тъй, ние, като приемаме царство непоколебимо, нека пазим благодатта, с която да служим благоугодно Богу с благоговение и страх, защото нашият Бог е огън, който изтребя.“ (Евр. 12:25–29). (виж също и гл. 66 от Книга на Пророк Исаия и гл. 21-22 от Откровение на св. ап. Иоан Богослов).
Автор: протопрезвитер Тома Хопко
Превод от английски: Елена Папучиева
Публикацията е част от поредица беседи на протопрезвитер Тома Хопко, които ще бъдат публикувани по повод изпълването на 85 години от неговото рождение.
Още публикации:
Девицата днес ражда Свръхестествения, и земята поднася на Непристъпния пещера
