„Каквото е било, пак ще бъде, и каквото се е правило, пак ще се прави – няма нищо ново под слънцето.“ (Екл. 1:9).
Често мирогледът на автора на Старозаветната книга на Еклисиаста се смята за песимистичен. Можем обаче да приемем и като реалистично виждането му за живота – такъв, какъвто е изживян от мнозина. В ежедневието има елемент на повторяемост – преживяваме едно и също – след деня следва нощ. Но това не означава, че животът е монотонно движение с неизбежни последици, както предполага писателят на Книга на Еклисиаста.
Напротив – онова, което за другите изглежда като просто повторение, за Православните християни е постоянно напомняне и преживяване на Божията любов.
И това не е толкова очевидно никъде другаде, освен в Църквата, в Светата Литургия и в другите Тайнства и богослужения. По отношение на Второто Съборно Послание на св. ап. Петър („Заради това ще имам грижа да ви напомням винаги тия работи, макар и да ги знаете, и да сте утвърдени в истината, що е сега пред вас“. 1:12), св. Николай Велимирович дава следния съвет, като илюстрира думите си с примери от орането, вървенето и дърводелството.
“О, проповедниче на истината, не се страхувай да повтаряш и повтаряш, защото чрез повтаряне учиш и с повтаряне напомняш. Без повторение не може да се изоре полето, нито пътеката да се утъпче, нито гредите за къщата да се подготвят. А ти [проповедниче на истината] трябва да ореш, да ходиш и да подготвяш… О, ти, който слушаш истината, не се възгордявай и не казвай, че веднъж вече си я чул. Истината е храна за душата. Вече си ял хляб днес, вчера, завчера и в изминалите месеци и години. И отново ще ядеш, та да е здраво тялото ти. Нахрани и душата си. Насити я с истината, със същата истина вчера, днес и утре и до смъртта, та да е здрава душата ти, силна и сияйна”.
И тази седмица ще си припомним истината на 6-и август, когато отново празнуваме великия ден на Преображение Господне. Иисус взема Петър, Иаков и Иоан със Себе си на планината, където срещат Старозаветните пророци Мойсей и Илия, и всички те получават едно дивно откровение на Пресветата Троица, като стават свидетели и на чудното преобразяване на външния вид на Иисус. Един от обичаите, свързан с този празник, е носенето на грозде, на “новия плод от лозата” за благословение в храма и се поздравяваме един другиго не без основание с „Честит празник!“
Писателят на Книга на Еклисиаста може да имал твърде тясно виждане за човешкия живот, но това не е така с нашия Господ Иисус Христос, Който повече от всеки друг е бил и е познавач на състоянието на човека. В 13-а глава, стих 52 на Евангелието от св. ап. Матей четем, че Той сравнява книжниците със „стопанин, който изнася из своята съкровищница ново и старо“. Старото, което сме научили и придобили от опита си и новото, което непрестанно ни изненадва и ни дава по-задълбочено разбиране. Ето че не без причина сме призовани: “Пак и пак с мир на Господа да се помолим“.
Превод: Елена Папучиева
Източник: The Word of our Lord/ 25 July – издание на архиепископията на Тиатира и Великобритания към Вселенската патриаршия
Добротолюбие Православие, вяра, църква

