Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Изповядвам едно Кръщение за опрощаване на греховете
Влизането в християнската Църква става чрез Кръщение в името на Отца и Сина и Светия Дух.
„И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа“ (Мат. 28:19, чете се в последованието на св. Кръщение в Православната църква).
Като дума „кръщение“ означава „потапяне“ във вода. Практикува се още в Стария завет, а също и в някои езически култове като символ на смъртта и новото раждане. По такъв начин кръщава св. Йоан Кръстител като знак за нов живот и покаяние, което буквално означава промяна на съзнанието, а от там и на желанията и действията като подготовка за бъдешото Божие Царство в Христа.
В Църквата значението на Кръщението е смърт и ново раждане в Христа. Това е лично преживяване на Възкресението, дадено на всеки човек като истинска възможност да умре и да се роди отново.
„Иисус му отговори и рече: истина, истина ти казвам: ако някой се не роди свише, не може да види царството Божие“ (Йоан 3:3).
Ето апостолските четива в чина на светото Кръщение:
„Или не знаете, че всички ние, които се кръстихме в Христа Иисуса, в Неговата смърт се кръстихме? И тъй, ние се погребахме с Него чрез Кръщението в смъртта, та, както Христос възкръсна от мъртвите чрез славата на Отца, тъй и ние да ходим в обновен живот. Защото, ако сме сраснати с подобието на смъртта Му, то ще бъдем съучастници и на възкресението“ (Рим. 6:3-5).
„Като се погребахте с Него в кръщението, в което и възкръснахте заедно с Него чрез вяра в силата на Бога, Който Го възкреси от мъртвите… И тъй, ако сте възкръснали заедно с Христа, търсете това, що е горе, дето Христос седи отдясно на Бога“ (Кол. 2:12; 3:1).
Опитът на Кръщението е съществено преживяване за християнина, първостепенно условие за християнския живот. Всичко в Църквата има своето начало и същност в Кръщението, защото всичко в Църквата произтича и живее с Христовото възкресение. И така, след Кръщението идва “печатът и дарът на Светия Дух”, тайната (тайнството) на Миропомазанието като лично преживяване на Петдесетница за всеки отделен човек. И като завършек и изпълнение на тези основополагащи християнски тайнства идва тайнството на светото Причастие (ставане на част от, съединяване, единение) с Бога в светата Литургия на Църквата.
Само хора, които са се посветили на Христос в Православната Църква чрез Кръщение и Миропомазание могат да предложат и получат Свето Причастие в Православната Църква.
Светата Евхаристия е Светото Причастие. Като такова, то не е само “средство за освещаване” за всеки отделен вярващ, нито нещо, чрез което всеки човек получава “единение” с Бога според собствените си съвест, вяра и дела. То е по-скоро всепрегръщащото действие на Светото Причастие върху множество хора с една и съща вяра, надежда и кръщение. Това е общото действие на мнозина с една мисъл, с едно сърце, с едни уста и в служба на Единия Бог и Господ, в Едната Църква и в Единия Свети Дух.
Да участваш в Светото Причастие на Православната Църква означава напълно да се идентифицираш с всички членове на Православната вяра, живи и мъртви; да имаш пълно единение с вески аспект на Православието: с неговата история, със съборите, каноните, догмите, наредбите. Това означава да “поемеш върху си” пряка и конкретна отговорност за всекиго и всичко, свързано в и с Православната традиция и да покажеш ангажираност към ежедневието на Църквата. А също и да кажеш пред Бога и хората, че си готов да бъдеш съден, във времето и във вечността, за това, което Православната Църква е и което тя защитава тук на земята.
Влизайки в Светото „Общение“ с Православната Църква чрез Кръщение и Миропомазание, човек заживява Църковен живот във всяко едно отношение.
Първо става верен на Църковното учение и наредби чрез послушание към Църковната йерархия, чиито управителни органи посредством тайнствата отговарят за наставленията и практиките на Църквата; за тайнственото изобразяване на църковната идентичност и нескончаемост навсякъде и във всички времена. Когато някой встъпи в тайнството Венчание, единението на един мъж с една жена за вечни времена, както учи Иисус Христос, това единство се освещава, става вечно и божествено в свещената тайна на Църковното Бракосъчетание. Когато някой е болен и страда, той извиква “презвитерите църковни, и те да се помолят над него, като го помажат с елей в името Господне” (Иак. 5.14) в тайнството на елеосвещението.
Когато някой съгреши и отпадне от Църковния живот, той се връща в „Светото Общение“ на божественото единение с тайнството Изповед и Покаяние.
А когато някой си отиде от този свят, той се връща при Твореца в рамките на Църквата с молитвите и застъпничеството на вярващите братя и сестри в Христа и Светия Дух. И така, целият живот на човека се живее в и с Църквата – живот в пълнота и обновление в Самия Бог. Църквата е тайнственото присъствие на Божието Царство, което не е от този свят.
Следователно изповядването на “Едно Кръщение за опрощаване на греховете” означава изповядване на цялостно обновление на живота, който Църквата дава на човека заради възкръсналия Христос.
„И тъй, ако сте възкръснали заедно с Христа, търсете това, що е горе, дето Христос седи отдясно на Бога; за небесното мислете, а не за земното. Защото вие умряхте, и вашият живот е скрит с Христа в Бога; а кога се яви Христос, вашият живот, тогава и вие ще се явите с Него в слава“ (Кол. 3:1–4).
И така, в Църквата целият живот започва с новото раждане чрез Кръщението, живот „скрит с Христа в Бога“.
Всичките тайнства на Православната вяра се съдържат в този нов живот. Всичко в Църквата извира от водите на Кръщението: прощение на греховете и вечен живот.
Автор: протопрезвитер Тома Хопко
Превод от английски: Елена Папучиева
Публикацията е част от поредица беседи на протопрезвитер Тома Хопко, които ще бъдат публикувани по повод изпълването на 85 години от неговото рождение.
Още публикации:
Девицата днес ражда Свръхестествения, и земята поднася на Непристъпния пещера
