Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
„Благодарение на това, че има доброволчески инициативи за поддържане на проходимостта в долината, туристите могат да достигнат до много интересни обекти“, казва ни Евгени Георгиев.
Такъв пример е големият Нисовски манастир по река Малки Лом, на около шест километра от село Нисово, откъдето тръгва чудесен преход до скалния манастир. По пътя се минава край Малкия Нисовски манастир – вероятно част от по-голям скален център. Изградена е т.нар. Виа Ферата (система от метални въжета, мостове, стълби и парапети, която дава достъп до труднодостъпни скални терени– бел. ред.), по която, с водач и екипировка, може да се достигне до добре запазен храм без стенописи, но с отлично съхранени абсида и олтар.
След 10 – 15 минути се стига до основната част на големия Нисовски манастир, с възможност за изкачване по старите монашески стълби до главната църква.
Нагоре по Бели Лом се намира и Калугерицата – скален храм с добре запазена олтарна част, множество килии, стенописи и надпис с името Испор – народностната форма на името на хан Аспарух. Близо до устието на Черни Лом пък е скалният манастир Грамовец, с удобна пътека, парапети и една от най-просторните скални църкви с куполен таван – рядкост за този тип храмове.
Около Средновековния град Червен се намира сложен манастирски комплекс – истинска „плетеница“ от обители, вкопани високо в скалите, научаваме от Георгиев.
Сред тях е т.нар. „Москов дол“ с църква и стенописи от втората половина на XIV в., както и кръстените от местните хора „Голям рай манастир“, „Малък рай манастир“, „Кошута“, „Манастир църква“, „Червенски манастир“ и др. Смята се, че тук е съществувала лавра. Комплексът свидетелства за силно организиран монашески живот през Второто българско царство (1185 – 1396).
Евгени Георгиев отбелязва, че хронологията при скалните обители трудно може да се определи заради липсата на културен пласт, тъй като са изсечени директно в скалата, което затруднява датирането.
„Най-общо може да кажем, че появата на тези обители вероятно е по времето на късната античност IV-VI в., но са поетапно и многократно преизползвани, или поне някои от тях. Със сто процента сигурност знаем, че има използване на скални манастири още по време на Първото българско царство (881-1018 г.).
Но големият апогей е при Второто българско царство, вероятно и заради царската подкрепа. Ивановският манастир е основан с щедрото дарение на цар Иван Асен II. Много от графитите, в т.ч. и датировката на стенописите показват, че точно от този период са голяма част от скалните манастири, или поне са били преизползвани през този период. Исихазмът като официално течение е от 14-и век, но този тип монашеско живеене в изолация съществува още от ранното християнство – практика, към която в по-късни епохи отдадени монаси са се стремили да се върнат. Така че един латентен протоисихазъм е присъствал и преди неговото официално разпространение у нас. Основателят на исихазма в България, свети Теодосий Търновски, несъмнено е пребивавал в Долината на Ломовете, има сведения за това“, каза в заключение Евгени Георгиев.
Източник: БНР
