Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Днес празнуваме светлата Света Петдесетница, празника на Светия Дух и на изпълненото обещание на нашия Господ. На този славен ден чуваме думите на Христос от Евангелито на св. ап. Йоан Богослов (7:37-52; 8:12): „Който е жаден, да дойде при Мене и да пие. Който вярва в Мене, из неговата утроба, както е речено в Писанието, ще потекат реки от жива вода“ (7:37-38).
Тези Господни думи са предсказание за слизането на Светия Дух. Израилтяните празнуват Божията грижа и провидение в пустинята, като си припомнят как Бог ги напоява в пустинята с вода, бликнала от скала. А сега Христос им възвестява, че Светият Дух е истинската и животворна вода, Която се излива върху вярващите на празника Петдесетница.
Но не всички, които чуват Христовите думи, ги разбират и приемат. Както ни свидетелства св. ап. Йоан Богослов (7:40-44), някои се съмняват и обсъждат помежду си – дали Той наистина е Пророк или Христос (Месия). Други, заслепени от собствените си предубеждения, спорят, че Христос не може да дойде от Галилея, като не разбират сбъдването на пророчествата. Дори храмовите служители, изпратени да Го арестуват, се връщат с празни ръце, поразени от силата на думите Му („Тогава слугите се върнаха при първосвещениците и фарисеите, а те им рекоха: защо Го не доведохте? Слугите отговориха: никога човек не е говорил тъй, както Тоя Човек.“ (7:45-46)).
Обещанието на Светия Дух не е само за малцина избрани, а за всички, които жадуват и търсят истината. Именно Духът ни води към тази истина, както виждаме в Деяния на светите Апостоли: някога изплашените и съмняващите се ученици, се преобразяват в свидетели и проповедници на Евангелието.
Светият Дух ни просвещава, наставлява и ни дава сили да живеем в съгласие с Божията воля.
И все пак след Христовите думи сред хората възниква разделение. Някои разпознават в Него Христос, други изпитват съмнения, трети искат да го арестуват. Това разделение е отражение на реалността: когато и да се проповядва Христовата истина, винаги ще има такива, които ще й се противят и ще предпочетат мрака пред светлината. Но Христос в Своята безпределна милост не ни оставя в мрака. Както чухме в последните стихове на днешното Евангелие (8:12), Той заявява: „Аз съм светлината на света; който Ме последва, той не ще ходи в мрака, а ще има светлината на живота“.
Именно Светият Дух, Когото приемаме, е светлината, която озарява нашите души и ни ръководи по пътя на спасението.
Също както огнените езици слизат върху апостолите, Светият Дух идва да заживее във всекиго от нас, запалвайки божествения огън на любовта, вярата и истината. Светият Дух е винаги с нас, преди всичко, за да ни утешава и успокоява в нашите скърби, да ни носи облекчение и да прогонва смущението, което често ни връхлита, когато насилието, злобата, безразличието и неверието ни пречат да приемем и осъзнаем живота си. Св. Кирил Александрийски ни напомня, че действието на Светия Дух в душата е „нежно … Той идва, за да ни спаси, изцели, … просветли“ като ни помага да разберем истината на Христовото учение.
На този ден трябва да възобновим жаждата си за живата вода на Светия Дух и да отворим сърцата си за Божието присъствие, като Му позволим да извае от нас вместилища на Неговата благодат.
Трябва твърдо, като апостолите, да разказваме за великите Божии дела, та целият свят да познае Христовата светлина, извора на вечен живот, който преминава отвъд етническите и религиозни граници в една истинска проповед по цялата вселена. Трябва да помним, че Светият Дух внася в сърцата ни Христовото присъствие. По този начин имаме възможност да установим жива връзка с Него. Същият този Дух, Kойто се излива в нас чрез тайнствата, позволява на Божията благодат да се проявява в живота ни.
Автор: архимандрит Григорий Лоренцано
Превод: Елена Папучиева
Източник: The Word of our Lord/ 8 June – издание на архиепископията на Тиатира и Великобритания към Вселенската патриаршия
