Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
На 3 юни Православната църква чества празника на св. Кевин от Глендалох (долина в графство Уиклоу, Ирландия, известна с ранносредновековно монашеско селище).
От житието на светеца научаваме, че е роден в Ленстър (една от четирите провинции на Ирландия, намираща се в нейната югоизточна част) в ранните години на шести век, по времето на светиите Колумба (паметта му се чества на 9 юни), Колумбан от Луксей (паметта му се чества на 9 юни), Комгал от Бангор (паметта му се чества на 10 май), Финиан от Клонард (паметта му се чества на 12 декември), Кийран от Клонмакнойс (паметта му се чества на 9 септември) и много други велики подвижници.
Този свят аскет произхождал от благородно семейство, от което са произлезли няколко крале на Ленстър. Самият той обаче бил пример за смирение и себеотрицание. Когато още бил юноша, той бил кръстен от свещеник на име Кронан и получил името Кевин, което означава „благороден“. Когато свети Кевин бил на седем години, родителите му го изпратили да се учи от свети Петрок (празникът му се чества на 4 юни), който по това време бил на посещение в Ирландия.
Като момче на дванадесет години свети Кевин е поверен на грижите на трима свети старци: Егоин от Ардстроу (23 август), Лохан и Ена. Малко се знае за тези духовници или къде се е намирало тяхното училище. Под техните грижи светецът се научил да чете Свещеното писание и да черпи духовни сили от примера на добродетелните мъже и жени от Стария и Новия завет.
След като успешно устоял на плътските изкушения свети Кевин продължил да се посвещава на обучението си и копнеел да живее монашески живот като отшелник. Това била често срещана практика в Келтската църква, която била повлияна от живота на египетските пустинни обитатели и от монаси, дошли от Галия. Свети Кевин искал да напусне манастира, в който се обучавал, но тримата му учители не му позволили. Той обаче си бил спечелил репутация на свят човек и хора от околността идвали да търсят съвета му. Желаейки да избяга от такова нежелано внимание, той тайно напуснал манастира и отишъл в духовната пустиня.
Житието му разказва още, че ангел го отвел до Глендалоу (Долината на двете езера), където той живял в хралупата на дърво някъде край бреговете на Горното езеро. Аскетът останал на това място няколко дни, хранейки се с диви билки и вода. Една крава се отдалечила от стадото си и дошла до дървото, където живеел светецът, и започнала да ближе дрехите му. След известно време кравата показала на своя пастир къде се подвизава светецът, който вече бил отслабнал от пост.
Пастирят трябвало насила да премести свети Кевин на носилка, тъй като светият аскет не искал да си тръгне от мястото на своя подвиг. Новината за свети Кевин стигнала до тримата му учители, които дошли да го върнат в манастира. Осъзнавайки светостта на живота му, те разбрали, че нямат на какво повече да го научат, затова го благословили да напусне манастира и да се подвизава според силите си.
Местният епископ Лугидус ръкоположил свети Кевин за свещеник и го изпратил заедно с няколко други монаси да основат нова църква. Той прекарал известно време в проповед, в Клуиндуах, но по-късно се върнал в Глендалоу.
Свети Кевин прекосил планините Уиклоу и основал манастир в долната част на долината, където се сливат две реки. След като манастирът бил организиран, той назначил един от монасите за игумен, а след това се оттеглил в горната част на долината, за да възобнови живота си в уединение. Той построил малко жилище на тясно място между планината и езерото, където имало гъсти гори и бистри потоци.
Така той се подвизавал четири години и едва след настоятелни молби на своите послушници се завърнал в Глендалоу, където ръководел манастира до смъртта си през 618 г., прекарвайки дните си в пост, молитва и духовно наставничество.
Текст: Ангел Карадаков
Източници: oca.org, newadvent.org, The Oxford dictionary of Saints – стр. 250,
