Св. Никифор бил син на знатен и благочестив гражданин на Цариград на име Теодор, който претърпял изтезание и изгнание, защото почитал светите икони.
Той получил от родителите си християнско възпитание, подкрепено от примера на техния собствен живот. В званието секретар на двора на императрица Ирина и като императорски пълномощник, Никифор присъствал на VІІ Вселенски събор (787 г.). Св. Никифор Изповедник починал в заточение през 818 година. Мощите му били пренесени в Цариград в 846 година.
Добротолюбие Православие, вяра, църква

