В дните на византийския император Лъв Велики (царувал от 457 г. до 474 г.) в Цариград живеели двама братя в сенаторски сан – Галвий и Кандид.
С разрешение на царя те предприели пътуване из Палестина, за да се поклонят на светите места. Отишли и в Назарет да видят къщата, в която св. Дева Мария получила архангелското благовестие, че ще стане майка на Спасителя Христос. Там те разбрали, че се пази дрехата на Св. Богородица. Двамата братя паднали на колене и се молили цяла нощ пред раката. След това пренесли голямата светиня в Цариград, където впоследствие тя била положена в храма „Св. Богородица“ във Влахерна – на брега на морето и я поставили в нарочна ракла, украсена със злато, сребро и скъпоценни камъни. Това станало на 2 юли 458 година.
Добротолюбие Православие, вяра, църква

