Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
След като научихме за степените на духовно развитие и след като, посредством вида на молитвата, с която се молим (устна и умствена), установихме, че се намираме на първата степен на духовния живот – очистване на сърцето от страстите, сега следва да се научим как да съгласуваме начина си на живот с тази степен.
Първо, малко да си припомним: характерното състояние за първата степен е отсъствието на умно-сърдечната молитва в нашия духовен подвиг поради значителната поробеност на сърцето от страстите, както и непросветленост на ума. Просветлеността на ума се придобива едва след като благодатта на Кръщението се появи в достатъчно очистеното сърце (от страстите и от демонското влияние), заедно с дара на умно-сърдечната молитва. Това се случва на втората степен.
Оттук всеки лесно може да си отговори на следните въпроси: като сме с непросветлен ум, какви трябва да бъдем – духовни водачи или духовно ръководени?
Трябва ли духовно да се саморъководим или чрез послушание да поставим своя ум в процес на изцеление? Трябва ли с такава лекота да си позволяваме да съдим и осъждаме или трябва по-скоро да се запитаме дали правилно сме видели, разбрали и постъпили? Трябва ли сладострастно да одумваме и клеветим другите или молитвено да премълчаваме? Живи ли трябва да сме за този свят или мъртви и чужденци? Трябва ли да се борим за власт и слава или да търсим и очакваме небесна слава – препотвърдена от Господа в нашето сърце, бидейки в същото време слуги на всички?
Или, ако искате нещо по-конкретно: трябва ли да губим драгоценно време като се правим на умни и интересни по социалните мрежи (най-новото изкушение за всички, които бягаме от отчаянието) или само в благословено време да научим там нещо душеполезно? И т.н. и т.н. Нека всеки сам реши.
Едно е ясно: несъгласуването на начина на живот със степента на духовното ни израстване е непреодолима пречка за по нататъшното ни духовно развитие и главна причина за нашето духовно падение. Как мислите, защо с години трупаме интелектуално знание и някакъв житейски опит в Църквата, а не помръдваме от първата степен на духовното развитие? Впрочем, едно е вътрешното падение, а друго – външното, но случи ли се вътрешно падение, само въпрос на време е кога ще се случи външното, ако не се покаем навреме.
Богочовекът Иисус Христос, нашият Господ, казва: „първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде.” (Мат. 6:33).
В това „всичко това ще ви се придаде” спада не само духовното, а и материалното, според Неговия промисъл и за нашето спасение. Господ не казва „първом намерете”, а „първом търсете”. Едно е да се намери, а друго е да се търси. Много, много малко очаква от нас Той, както виждате, а много, много дава. Когато и съвсем малко ни се разкрие това измерение на Божията любов към нас, покайните сълзи сами ще потекат от очите ни. Затова, ако ни се струва, че сме придобили много малко или нищо в живота от Него, по-добре да си проверим приоритетите, отколкото да хулим от неблагодарност. Той сигурно не е виновен. Макар че, заради нас, смирено приема да бъде и това.
Автор: Струмишки митрополит Наум
Превод: Александра Карамихалева
*Текстът се публикува с благословението и разрешението на Струмишкия митрополит Наум.
