Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Направихме всичко по силите си да съучастваме във Великия пост и в службите на Великата седмица, както и в истинската радост в Пасхалния празник, който продължи цяла седмица до следобеда на Светла събота, когато се отслужва вечернята, посветена на Томина неделя или Антипасха.
След това Църквата се върна към нормалия ред на литургическа молитва, а ние се връщаме към нашето обичайно ежедневие. Пасха е кулминацията на преломните събития, извършени от Бог Слово. Той прие човешка плът именно, за да спаси човешкия род, който Самият Той сътвори по Свой образ и подобие. Днешното четиво ни дава благодатен пример за това как да разбираме, следваме и усъвършенстваме собствения си живот.
Апостолите заявяват, че не е редно да изоставят проповедта на Словото Божие, за да се занимават с трапезите и така възниква дяконството. Възражението тук не е против службата към онези, които трябва да се бъдат нахранени, както Самият Христос заповядва в Евангелския откъс за Съдния ден, който четем в Неделя Месопустна – да се послужи на най-малките Негови братя като на Самия Него (Евангелие от Св. Ап. Матей 25:31-46). Важното тук е, че организирането на благотворителна дейност разсейва Апостолите от тяхното основно задължение – да се молят и да проповядват Евангелието. А задачата по разпределението на благата е възложена на дяконите. От този текст трябва да извадим за себе си примера да използваме силата и времето си на първо място за своето спасение; да подреждаме по първостепенност нашите задължения в зависимост от мястото ни в живота: като родители на малки деца, като учители в своята област, в професията или на длъжността си, като студенти и ученици във всеки почтен труд и занаят. Всяко състояние и всеки етап в живота са ни дадени от Бога като възможност за нашето спасение. Най-големи в Църквата на земята са апостолите и техните правоприемници и наследници – епископите. На дяконите и свещениците са отредени по-малки отговорности в Църквата, но такива, за които всеки ще отговаря пред Христовия престол в Съдния ден.
Както вече казахме, всички вярващи имат своите отговорности. Днешното Свето Евангелие говори за миряни, мъже и жени, които неотлъчно са следвали Христос. Те са се грижели за Неговите и на апостолите ежедневни нужди през времето, в което са преминавали през градове и села за добротворство, а техният Учител е проповядвал на всички, които поискат да Го чуят; изцелявал е болни и страдащи. Но Иудейските първенци и началници са крайно критични към народа, викащ „Осанна“ и приветстващ с палмови клонки като победител Христос при триумфалния Му вход в Йерусалим. Иуда Го предава за пари. След като Го арестуват, апостолите се разпръсват. А Петър отрича, че Го познава. Когато е разпнат между двама разбойници като престъпник, под кръста Му остават само Св. Богороцица, любимият Му ученик, Йоан, и жените-мироносици, чиято памет честваме днес, и страдат с Него до последно.
Иосиф Ариматейски и Никодим не оставят всичко, за да последват Христос, но вярата им в Него издържа на изпитанието и те измолват тялото Му от Пилат, за да могат да погребат Учителя с подобаваща грижа и почит. В тези хора, за които си спомняме днес, имаме великия пример, който трябва да остави отчетлива следа в живота ни като християни. Урокът на Съдния ден е важен по отношение на това, как трябва да се държим спрямо нашите ближни. За пример ни служат мироносиците, които оставят всичко, за да следват и да служат на Христос. Те рискуват живота си и битието си след Неговото разпятие и смърт, за да се погрижат за тялото и погребението Му. Тяхната вярност към Христос, проявена в малките им действия, незабележими сред променящите света събития, е урок за нас. Днешното Слово за Мироносиците осветява като лъч за нас великото значение на Христовите думи към Марта: “Едно е само потребно. И Мария избра добрата част, която няма да й се отнеме.” (Евангелие от Св. Ап. Лука 10:42). Христос е на първо място и над всичко; бъди верен докрай.
Автор: архимандрит Авраами Нейман
Превод: Елена Папучиева
Източник: The Word of our Lord/4 may – издание на архиепископията на Тиатира и Великобритания към Вселенската патриаршия
