Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Според житието на св. патриарх Йоаким той е роден от знатни родители. Учените-историци предполагат, че светецът е роден през 60-те години на XII в., а за негово родно място се счита районът на средновековния град Червен или пък дори самият Червен.
Навършвайки пълнолетие, около 1180 г. светецът заминава за Св. Гора – Атон, където приема монашески обети.
В своята книга „Портрет на св. Йоаким Ивановски. Раждането на духовната империя“ д-р Александър Стойков казва, че светецът отива на Св. Гора, приема малка схима, а след като се прочува сред монасите, св. Йоаким приема и велика схима, и всъщност името Йоаким е негово трето, великосхимническо име.
На Атон светецът се прославя със своето послушание и ревност в следването на светогорските старци.
В житието на светеца четем още, че заради своя праведен живот той получава от Бога дара на умилението и на благодатните сълзи. Прекарал много време на Св. Гора, той решава да се завърне в България. У нас той отива в местност близо до гр. Червен (село Красен), където в скалите изкопава пещери – една за своя килия и друга за храм, именуван на Преображение Господне. Там той приема и свои ученици – монасите Диомид, Атанасий и Теодосий.
Не след дълго славата на подвижника се разнесла из цяла България. Според житието на св. Йоаким I самият цар Иван Асен II след като чува за неговите подвизи, дошъл до манастира му, за да му се поклони и да вземе благословение. Царят подарява на св. Йоаким много злато, с което помогнал в укрепването на манастира на светеца.
„Старецът нае работници с това злато, изсече още пещери и направи голям манастир на името на великия архистратиг Михаил, който съществува и до днес. И там събра множество монаси, които като трудолюбива пчела поучаваше непрестанно на монашеския чин, който е път на спасението. А те един друг се надпреварваха в добродетелта и възлизаха нагоре като по стъпалата на някаква стълба“, четем в житието на светеца, съставено от св. Димитрий Ростовски.
Достигнал до нас летопис съобщава, че между светеца, бъдещ патриарх, и цар Иван Асен II се изградила добра духовна връзка и св. Йоаким станал духовен наставник на българския владетел. Благодарение на царското дарение бил построен голям скален манастир, в който множество монаси намерили място за подвизи.
Когато цар Иван Асен II прекратява унията с римския папа и възстановява православния статут на Българската църква, Търновският архиепископ Василий се оттегля от своя пост и заминава за Св. Гора – Атон. Прекратяването на унията се случва през 1231-1232 г. През същата година в Търново е свикан събор, на който е избран за предстоятел монахът Йоаким. След битката при Клокотница от 1230 г. Иван Асен II практически става най-силният владетел на Балканския полуостров. Той сключва мирен договор с император Йоан III Ватаци, като в този договор освен всичко друго се предвиждало и признаването на патриаршеското достойнство на Търновския патриарх от Византия.
От едно писмо от 1233 г. на митрополита на Анкира Христофор (екзарх на Вселенския патриарх за западновизантийските земи) до цар Иван Асен II четем следното:
„Ако си готов да изпратиш на Изток (в Никея) онзи, който трябва да бъде ръкоположен и оттам той да получи ръкоположението, благодарност към Бога и към благочестивото разположение на твоята власт. Ако ли пък възникнат някакви светски препятствия и пречат на подобно начинание, нека твоята власт избере когото желае и архиереите, подчинени на престола на търновската църква, чрез гласоподаване го потвърдят. Избраният по този начин нека бъде изпратен при мене, за да получи от нас ръкоположение както подобава и според каноните, като от патриаршеска и Божия ръка, и да бъде ръкоположен канонически и безукоризнено“.
Никейският император Йоан III Ватаци също се застъпва за Българската църква пред патриарх Герман II. Патриархът му отговаря, че не може еднолично да разреши въздигането на Българската църква в ранг на патриаршия и казва, че трябва да бъде свикан събор, на който да се съберат патриарсите на поместните църкви.
През 1235 г. в Лампсак се събират патриарсите и предстоятелите на древните патриаршии. Важността на този събор за Българската църква е в това, че заради схизмата между Източната и Западната църква в древния диптих на т.нар. пентархия (древните пет патриаршии) бива добавена Търновската патриаршия, заменяйки отпадналата Римска църква.
Според историците решението на Събора е голям дипломатически успех за цар Иван Асен II, който след този събор се сдобива с титлата „цар“.
През 1234 г. царят изпраща новия архиепископ Йоаким за преговори с Константинополския патриарх Герман II, който по това време е в изгнание и пребивава в Никея поради латинската власт в Константинопол.
Година по-късно, през 1235 г., цар Иван Асен II успява да извоюва независимостта на Българската църква. На същия този събор в Лампсак, на който присъствали всички източни патриарси, св. Йоаким бива интронизиран и признат за български патриарх. Патриарх Герман II му връчва послание, скрепено с подписите на останалите патриарси и със златен печат.
На събора освен Константинополския патриарх Герман присъства и Антиохийският патриарх Симеон, а Александрийският патриарх Николай и Йерусалимският патриарх Атанасий дават своето писмено съгласие. Съборът провъзгласява за патриарх „благоговейния и свят мъж, преждеосвещения архиепископ Йоаким, който бил възсиял с делата си и с постническия си живот“, а Търновската патриаршия е приета за „сестринска православна църква“ от всички църкви от древната пентархия, което е и най-високото признание в многовековната история на християнството по нашите земи.
За това събитие в Бориловия синодик четем:
„Преосвещеният вселенски патриарх Герман по благоволение Божие и поради голямата ревност от страна на христолюбивия велик цар Иван Асен, син на стария Асен, с останалите свои братя патриарси: Атанасий, всеосвещен патриарх на Йерусалим… Симеон, всеосвещен патриарх на божия град Антиохия и на цяла Сирия; Николай, всеосвещен патриарх на Александрия и на целия Египет. Тези всеосвещени патриарси прочее получиха послание, изпратено до тях от благочестивия гръцки цар Калоян Дука, написано така: „Нашето самодържавно царство моли и призовава ваше отечество да изпълните нашата молба към вас, като съставите ваше послание и го изпратите на моето царство в утвърждение на вашето и моето решение да се прогласи и да се дарува равна вам патриаршеска степен на града Търново – на църквата „Възнесение Христово“, майка на църквите в българското царство, защото и христолюбивият български цар Иван Асен, брат и сват на царството ми, настойчиво иска от нашето царство и от нашето свето отечество да се дари това на неговото царство… След като преосвещените патриарси прочетоха това писание, те решиха, че това е добро решение, и всеки от тях даде на царските пратеници своето съгласие чрез тях. Те също така написаха послание до вселенския патриарх Герман, като му съобщиха следното: „До Герман, вселенски патриарх, наш брат – поздрав. Получихме изпратеното ни от тебе и като го приехме за добро решение, даваме на твоята обич подписа на нашето свидетелстване. Стори, както е угодно нам и на ваше отечество, тъй като имаш властта на по-висш [патриаршески] престол… Когато гръцкият цар заедно с патриарха получи това, събра от цялото свое царство митрополитите, архиепископите, епископите и всечестните монаси, архимандритите и игумените. Така също и христолюбивият цар на българите Иван Асен [свика] от цялото свое царство митрополитите, архиепископите, епископите и всечестните монаси от Света гора. Те се събраха с източния цар Калоян на Понтийското море и провъзгласиха за патриарх благоговейния и свет мъж, прославен с постнически дела и живот, преждеосвещения архиепископ Йоаким не само устно, но и с писание на патриарх Герман, което всички източни епископи подписаха, запечатаха го с печат и го дадоха на благочествия цар и на новоосвещения тогава патриарх, Йоаким за вечен незабравим спомен. Заради това прочее вписахме тези неща за всички православни, за знание на онези, които слушат и за спомен на българския народ. На този велик благочестив Иван Асен, цар на всички българи, вечна му памет!“
След завръщането си в България св. патриарх Йоаким е интронизиран в Търново. В житието четем, че след сядането на патриаршеския престол в Търново патриарх Йоаким „като събра в ума си всички предписания (на светата Църква), добре изпълняваше и монашеското правило, и архиепископското, като добър кормчия държеше и двете кормила и управляваше църковния кораб над бездните на житейското море: на сираците раздаваше милост, на бедните – потребното, посещаваше затворниците и непрестанно се молеше всеки час. Мнозина осъдени на смърт избави, други прибягващи за неговата милост спаси от царския гняв. Беше добър пастир на повереното му от Бога стадо. И така, държейки двете кормила на този живот, прекоси света и добре навлезе в тихото пристанище, като въведе и ония, които го слушаха и които му помагаха“.
Достигналите до нас исторически сведения съобщават, че по времето на св. патриарх Йоаким I са пренесени мощите на св. Петка Епиватска. Това се случило около 1230 г. Мощите на светицата били пренесени от нейното родно място до столицата Търново. Мощите били предоставени от латинците, принудени от мощната бойна сила на цар Иван Асен II. Светинята била пренесена в столицата от Преславския митрополит Марк, а мощите на светицата били поставени в дворцовата църква, посветена на нея. Там те престояли 160 години, до падането на България под османска власт.
Интересен момент за живота и делото на св. Йоаким Търновски откриваме в житието на св. Сава Сръбски. Светецът проявил завидни качества на дипломат и църковен политик, като получил признание от Вселенската патриаршия, пише проф. Пламен Павлов. Св. Сава бил в приятелски отношения с цар Иван Асен ІІ и подкрепил идването на власт на неговия зет – крал Стефан Владислав (1234 г.). Св. Сава осъществил две пътувания в Близкия изток (Александрия, Йерусалим, Антиохия и др.), като изпълнявал и дипломатически поръчения на цар Иван Асен ІІ.
Връщайки се от Светите земи, св. Сава се срещнал в Търново със св. патриарх Йоаким. Както четем в житието на св. Йоаким: „На път от Палестина за родината си той се отбил в Търново, за да се види със своя сват цар Асеня. Но била люта зима – месец януари. Той взел участие във Великия богоявленски водосвет на река Янтра, а бил старец в напреднала възраст, простудил се тежко и на 14 януари 1235 г. умрял. Погребали го тържествено в зидан каменен гроб при църквата „Свети Четиридесет мъченици“, откъдето сърбите една година по-късно го пренесли в Сърбия. Но гробът му и досега се пази в тази историческа църква, макар и празен“.
Предузнавайки своята кончина, св. Йоаким се представя пред Бога на 18 януари 1246 г. Положен е в патриаршеската катедрала на Царевец „Възнесение Господне“.
„Беше добър пастир на повереното му стадо, благослови го и го поучи да държи православието“, пише още в неговото житие.
Скоро след неговото успение той е канонизиран за светец и е съставена служба в негова прослава.
Автор: Ангел Карадаков
Използвана литература:
- Портрет на св. Йоаким Ивановски. Раждането на духовната империя – Александър Стойков, Русе 2019 г.
- Житие на Свети Иоаким I, патриарх Търновски – Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите („Четьи-Минеи“) на св. Димитрий Ростовски.
- Житие на св. Йоаким I, патриарх Търновски – Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 г., под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).
- Закрилниците на българите – св. патриарх Йоаким I Търновски – Георги Канев – https://bulgarianhistory.org/sveti-patriarh-joakim-tyrnovski/ (актуална към 19.04.2022 г.).
- Възстановяването на българската патриаршия през 1235 г. – Тихомир Танев – https://bulgarianhistory.org/vyzstanoviavane-na-bulgarskata-patriarshia/ (актуално към 19.04.2022 г.)
- Патриарх Йоаким и Ивановската скална обител – проф. Пламен Павлов – https://trud.bg/%D0%BF%D0%B0%D1%82%D1 (актуална към 19.04.2022 г.).
- Св. Сава – Архиепископ Сръбски – проф. Пламен Павлов – http://www.st40martyrs.org/index.php?option=com_content&task=view&id=20&Itemid=3 (актуална към 19.04.2022 г.)
- Из „Синодик, който се чете в Първата неделя на Поста“ (БОРИЛОВ СИНОДИК) – http://ald-bg.narod.ru/biblioteka/bg_srednovekovie/borilov_sinodik/borilov_sinodik.htm (актуално към 19.04.2022 г.)
- Търновски патриарси – https://bg-patriarshia.bg/tarnovo-patriarchs (актуално към 19.04.2022 г.)
