Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
В православния духовен живот, както вече знаете, няма никакво място за импровизация. Всичко, което не е в съгласие със светото Предание е прелест.
Чистенето на сърцето от страстите, просветлението на ума и обожението са трите нива на духовното развитие, които светите Отци са забелязали в своя аскетичен исихастки подвиг и са ни ги оставили като живо предание в Църквата.
Аскетичното исихастко предание е живо, защото все още има духовни отци, които го предават на своите ученици;
Преданието е живо, най-вече, защото има ученици, които го възприемат и го живеят посредством своя духовен подвиг, по благодатта на Светия Дух. Преданието съществува само, ако има някой, който го живее и го пренася, и някой, който го приема и го живее.
Условие за правилен и непрелестен духовен живот е разпознаването степента на духовно развитие, на която се намираме и съгласуването на нашия живот и подвиг с тази степен. Въпросът е: как да разпознаем степента на духовно развитие, на която се намираме? Най-лесно е чрез молитвата: на първата степен, която се нарича очистване, молитвата е само устна и умствена, тоест, онзи, който я произнася, може да я изговаря с уста и да я следи с ума си. На втората степен, която се нарича „просветление”, умът вече се намира в сърцето и там следи молитвата, която се изговаря с вътрешно слово. Разликата между втората и третата степен е в това, че на втората степен монахът с усилие на волята си държи ума събран в сърцето, а на третата – това го прави самата Божия енергия или благодат, която непрестанно задържа молитвено ума в сърцето.
Ето какво казва Старецът Йосиф, възобновителят на светогорското монашество в двадесети век: Практиката на умствената молитва е да се самопринуждаваш да казваш молитвата гласно и непрекъснато. В началото опитай бързо, за да не успее умът да състави помисли, които да го разсейват. Съсредоточи се само върху думите „Господи Иисусе Христе, помилуй ме”. След известно време така се свиква, че умът сам започва да казва молитвата. Ще се наслаждаваш, сякаш имаш мед в устата. И винаги постоянно изричай молитвата (степента на очистване). Когато умът привикне, когато се насити с молитвата и я научи, тогава ще я изпрати в сърцето, умът като хранител на душата, внася всичко добро или лошо, което види и чуе в сърцето, където се намира центърът на духовните и телесни сили на човека, където е престолът на ума. Значи, онзи, който се моли, обуздава ума си да не фантазира нищо, а да внимава само върху думите на молитвата; дишайки спокойно, с усилие на волята го притегля в сърцето и го държи вътре (като осъден в затвор) и казва ритмично молитвата „Господи Иисусе Христе, помилуй ме” (степента на просветление). Това продължава докато благодатта не го осени и не започне да действа в душата. След това следва съзерцанието” (степента на обожението) [1].
Казах ви всичко това, не за да разпознавате степента на духовното развитие на другите – особено на духовния отец, а на самите себе си, и, за да се покаем пред Господа.
Автор: Струмишки митрополит Наум
Превод: Александра Карамихалева
[1] Старец Jосиф „Исихасткички сведоштва”, Библиотека Слово од Водоча, Струмица, 19991 стр. 31-32.
*Текстът се публикува с благословението и разрешението на Струмишкия митрополит Наум.
