Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Събитието, около което е съсредоточенo времето на Пасха, е възкресението на Иисус Христос от мъртвите. Иисус Христос е Богочовекът (Θεάνθρωπος, Теантропос, гр.), Който е изцяло човек и изцяло божествен. Песнопенията и четивата през последната седмица, наречена Страстна или Велика, непрестанно ни напомняха и за човешката, и за божествената природа на Иисус Христос.
На Велики Четвъртък Иисус отива в Гетсиманската Градина заедно с учениците Си. В молитвата и мъката Му виждаме ярък образ както на човешката Му, така и на божествената Му воля. Човешката воля на Иисус иска да се избави от предстоящата смърт, но тя се подчинява на божествената Му воля. На Велики или Разпети петък си припомняме претърпените от Ииисус заради нас неимоверни страдания, които завършват със смъртта Му на кръста.
Дори и на Велики петък Той не ни оставя да забравим Неговата божествена природа. Цялото естество на природата е разтърсено до основи при смъртта на Сина Божий и мрак се спуска над земята. Благоразумният разбойник вижда в Иисуса не обикновен осъден, защото Му казва: „Спомни си за мен в Царството Си“. Накрая и стотникът, който стои под кръста, виждайки всичко случващо се, казва: „Наистина е бил Син Божий“.
На следващия ден, в Велика или Светла събота, поменаваме Христовото погребение и слизането Му в ада, мястото на тлението и смъртта. Иисус Христос претърпява смърт, а това очаква и всички нас. Той преживява разделянато на душата от тялото. Безжизненото Му тяло е положено в гроб, докато душата Му навлиза в дебрите на смъртта. Тя е погълната от сянката на смъртта, както се случва с всяка една душа на починал от времето на праотца ни Адама, та до наши дни. И все пак Той не е обикновен човек и не може да бъде задържан от ада. Ето един стих от онези красиви песнопения, които пяхме в събота сутринта:
„Днес Адът стене и вика на глас, „Моята сила е унищожена. Щеше да е по-добре за мен, ако не бях приел сина на Мария, защото Той дойде при мен и унищожи силата ми“.
Преизподнята не можа да задържи душата на Иисус и Той възкръсна от мъртвите; Той унищожи смъртта със собствената Си смърт. Душата на Иисус се възсъедини с тялото Му, но не по начина, по който Той върна Лазар към живота седмица по-рано. Когато Хрстос възкръсна от мъртвите, Той не се върна към живота за още тридетет години, както това стана с Лазар, който впоследствие отново се упокои. Иисус възкръсна от мъртвите завинаги и в ново възкръснало тяло, което е освободено от всяко тление и е живо вовеки. Със Своето възкресение Христос освободи от тлението не само Себе Си, а и всички починали от сътворението на света.
На иконата на Възкресение Христово Го виждаме как изтегля за ръцете Адам и Ева от гробовете им. Тази победа над смъртта е толкова необятна за ума, че дори най-близките Му ученици се затрудняват да повярват в нея. Ангелът казва на жените-мироносици в гробната пещера:
„Защо търсите Този, Който е вечна светлина, сред мъртвите, като обикновен човек?“
На Възкресната вечерня се чете Евангелският текст за неверието на Св. Тома. Той не може да повярва, че Иисус е възкръснал от мъртвите, докато не сложи пръст в следите от гвоздеите и ръката си в ребрата Му. Това е още едно проявление на Богочовека – тялото Му носи следите от раните и свойствата на истинско човешко тяло; но също така е и възкръснало и прославено, излъчващо Неговата божествена благодат.
За нас Възкресението означава, че щом са счупени оковите на смъртта над човешкия род, ние също някой ден ще бъдем възкресени от мъртвите. Възкресението не унищожи същността на смъртта в нейната цялост, но ни показа безсилието й над Христос. Иначе казано – въпреки че ще умрем, ние също така и ще възкръснем. Вече имаме великото благословение да кажем: „Видяхме Христовото възкресение!“ Амин.
Превод: Елена Папучиева
Източник: The Word of our Lord/20 april – издание на архиепископия
