Твоето сърце, възлюбени, е създадено от Бога единствено за това да обича Него Единия и да послужи за Негово обиталище. Ето защо Той те призовава да Му предадеш твоето сърце, казвайки: Синко, дай си Мен сърцето (Притч. 23:26).
Но понеже Бог е мир, който превъзхожда всеки ум, необходимо е по всякакъв начин сърцето, което иска да Го приеме в себе си, да бъде мирно и свободно от всякакво смущение, защото само в мира е Неговото място (Пс. 75:3 – слав.). Погрижи се най-вече да установиш и да затвърдиш своето сърце в мирно състояние. Стреми се всички твои добродетели, всички твои дела и подвизи да бъдат насочени към придобиване на този мир, а най-вече – твоите доблестни дела в борбата с враговете на твоето спасение, както е казал великият безмълвник Арсений: “насочи цялата си грижа към това, твоето вътрешно устроение да бъде по Бога, и ти ще победиш външните страсти”.
Страстите смущават мира в сърцето. Не ги допускай до него и то винаги ще бъде мирно. Докато сърцето е мирно, победата над онези, които нападат, не е трудна. Мирът на сърцето е едновременно и цел в духовния стремеж към съвършенство, и най-силно средство за спечелване на победа над изкушенията. Затова,
когато страстното смущение се промъкне в сърцето, не се хвърляй върху страстта, за да я надвиеш, а слез по-скоро към сърцето и се помъчи да го успокоиш. Веднага щом сърцето се успокои, настъпва и краят на борбата.
Животът на човека не е нищо друго, освен непрекъсната борба и постоянно изкушение, както е казал Иов: не е ли изкушение земният живот на човека…? (Иов 7:1 – слав.). Изкушението предизвиква борба. Именно поради тази борба трябва винаги да бодърстваме, да пазим сърцето си и да наблюдаваме то да бъде мирно и спокойно. Когато в душата ти се повдига някое смущаващо движение, застани с ревност за потискането му и за умиротворяването на сърцето, за да не се отклониш от правия път под въздействието на това смущаване. Защото човешкото сърце прилича на тежестите на часовника и на кормилото на кораба. Ако се намали тежестта, веднага ще се промени движението на всички колела в часовника и стрелките на часовника ще престанат да посочват времето вярно. Ако се завърти кормилото надясно или наляво, движението на кораба веднага ще се промени и той ще излезе от онова направление, което е държал преди. Също така, когато нашето сърце е смутено, цялата наша вътрешност изпада в безредно движение и самият ум губи способност да разсъждава правилно. Затова е необходимо сърцето веднага да се успокоява, щом се е смутило от нещо вътрешно или външно, по време на молитва или по всяко друго време.
И знай, че ти ще можеш да се молиш добре само тогава, когато се научиш да действаш добре в подвига за запазване на твоя вътрешен мир.
Насочвай към това своето внимание, като обмисляш как да стигнеш до там, че всяко твое дело да се върши при спокойно сърце, с удоволствие и с радост. Накратко ще ти кажа, че
опазването на мира на твоето сърце трябва да бъде непрестанен подвиг на целия ти живот.
Не допускай то да идва в безредно смущение. Всички твои дела трябва да вършиш под сянката на този мир, спокойно, както е писано: Синко, карай работите си с кротост (Сир. 3:17), за да се удостоиш с блаженство, което е обещано на спокойните: Блажени кротките, защото те ще наследят земята (Мат. 5:5).
из „Стремеж към съвършенство“