Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
„Постът е време за молитва, въздържание и покаяние, но и подготовка за посрещането на празник, свързан със събитие от земния живот на Иисус Христос“, каза за БТА Велбъждският епископ Исаак. Той припомни, че се пости няколко пъти в годината и в определени дни от седмицата.
Епископ Исаак поясни, че постът води началото си още от Рая, когато Адам получил заповед от Бога да не яде от дървото за познаване на добро и зло. С това „да не ядеш“, според словата на свети Василий – един от големите учители на Църквата, са установени постът и въздържанието. Постът е древен дар, който не старее, а непрестанно се обновява, а неговата древност е като тази на закона.
Велбъждският епископ поясни, че както войникът, който стои на пост и винаги е в готовност да брани своята родина, така и постещият човек е в готовност да стои на стража, да брани своята душа от злото и да води духовна борба със страстите и пороците. По думите му хората са прибягвали към пост във всички времена, особено когато са били изправени пред изпитания, скърби, болести и различни беди.
„Еврейският народ също е постил, смирявайки се пред Бога, изповядвайки греховете си и търсейки неговата милост. През вековете човеците са държали пост и в знак на благодарност към Бога, за Неговите благодеяния и милост. Постът е утвърден и осветен от Иисус Христос в пустинята, Който пости четиридесет дни преди началото на Своето спасително дело. Така и ние днес постим в определените от Светата православна църква периоди и дни на годината, и в други дни, по лично желание, но с благословение на нашия духовен наставник, при различни нужди“, каза още епископ Исаак.
Той посочи, че смисълът на постите не е само в отхвърлянето на храни с животински произход, а преди всичко е в дълбокото самоопознаване, покаяние, борбата със страстите и пороците. Истинският пост е свързан с молитва, уединение, отхвърляне на лошите дела, отдалечаване от светските такива и от мислите ни от материалните неща. По думите му по време на пост мислите на човека трябва да са насочени към духовните неща, обръщайки внимание на душа и нейните нужди, които с голям стремеж и усърдие да удовлетворяваме.
„Истинският пост е свързан и с богоприятни дела – да нахраним гладен, да напоим жаден, да посетим болен, да бъдем милосърдни, дълготърпеливи, тихи, кротки и добри, да утешим скърбящ и плачещ, да бъдем незлопаметни, благоговейни, истинни и благочестиви, за да приеме Бог нашия пост и в изобилие да ни дарува дарове на покаяние, както ни учи свети Йоан Златоуст“, отбеляза епископ Исаак.
Целта на всеки човек на Земята е духовно съвършенство и спасение на душата, макар че мнозина днес не се замислят за това. Нищо материално не е в сила да помогне на човека, когато изминат земните му години и за това трябва да се стремим да живеем свято, допълни той. Според Велбъждския епископ постите са най-благоприятното време за полагане на духовни трудове, за преосмисляне на живота и за „изправление“.
Той поясни, че както човек се готви за важни събития в живота, като отбелязване на рожден ден, началото на учебна година, дипломиране, сватба и други важни моменти, обмисляйки предварително и най-малките детайли, така чрез поста сега хората подготвят душите си за Празника на празниците – Възкресението Христово.
„Този пост е най-древният, най-дълъг и най-строг от другите многодневни пости и ни напомня за четирдесетдневното въздържание на Иисус Христос в пустинята“, каза епископ Исаак.
„Всичките пости и определени дни, в които постим, са обозначени в православния църковен календар и всеки, който желае да ги спазва през годината, може да почерпи сведение от него. Как да спазваме поста и мярката на въздържание в храната трябва да се консултираме с нашия духовен наставник – със свещеника, при когото се изповядваме. Има изключения за онези, които са болни, за бременни жени, за хора, които извършват тежък физически труд. Това е необходимо да се сподели със свещеника“, обясни епископ Исаак.
