Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Много уроци научаваме от трогателния разказ от тазседмичното неделно Евангелие, което разказва за разслабения, донесен при Христос на носилка от четирима свои приятели, които обаче не успяват да се доближат до Господ поради тълпите в и около къщата в Капернаум, от която Иисус проповядва на хората.
И тогава пробиват покрива и свалят оттам разслабения до мястото, където е Христос. Болестите, от които Той най-често е изцелявал вярващите, както разказват притчите – а именно слепота, парализа, проказа, обсебване от демони – сами по себе си са образи на универсалното грехопадение на човечеството, чийто живот е помрачен, обездвижен, покварен и обезумял от греха. Ето защо Христос първо прощава на човека греховете му като прелюдия към освобождаването му от физическата парализа. Подобно на прокажения на носилката – ние днес също се нуждаем от чужда помощ, за да бъдем доведени при Господа чрез Църквата.
Според някои от отците на Църквата четиримата мъже, за които се разказва, че носят разслабения при Иисус, са образи а на четиримата апостоли евангелисти. Освен това, за да се стигне до Христос, понякога е необходимо да се вземат драстични мерки – и точно както четиримата пробили покрива и свалили своя приятел пред очите на Господа, така и ние се нуждаем от такава помощ, за да можем със силна вяра, много постоянство и решителност да преодолеем упоритите бариери, които ни пречат. А това, че спускат одъра на разслабения в къщата, в която се намира и Христос – ни напомня, че и ние трябва да се снижим, да се смирим и да положим пред Бога себе си в парализираното състояние, в което се намираме, за да получим изцеление.
Тази неделя – втората по ред от Великия пост – е посветена и на паметта на великия духовен старец свети Григорий Палама, архиепископ на Солун. Той живял през XIV век и бил особено известен като изразител на богословието на молитвата – но не коя да е, а исихастката традиция на молитвата на сърцето. Въпреки че Евангелието във втората неделя от Великия пост не е пряко свързано със свети Григорий, той ни е оставил проповед, в която тълкува парализата на разслабения като ефект от неговото пристрастие към чувствените удоволствия. Но веднъж повярвал в Евангелието, той бива доведен при Бога благодарение на четири неща: себеосъждане, изповед на греховете, обещание да се отрече от злото и молитва към Бога. Свети Григорий тълкува и пробиването на покрива в Евангелието от св. апостол Марк: „Нашият покрив е тази част на душата, която стъпва върху причинно-следствените връзки и която е поставена над всичко останало в нас. Но върху него лежи, подобно на голямо количество строителен материал, връзката му със страстите и земните въпроси“.
Освен всичко друго този евангелски разказ е изключително подходящ за учението на свети Григорий Палама за молитвата на сърцето – и за необходимостта нашият ум да се смири до честотите на сърцето, да разбие и остави зад себе си всичко свързано с външния материален свят, което сетивата и мислите носят, та да навлезе в дълбините на нашето същество, където можем наистина да срещнем Христос и да бъдем озарени от Неговата нетварна благодат. Срещата ни с Бога е възможна не като гледаме нагоре към небето, а като се смиряваме в сърцето си, в покаяние и тишина, за да може Самият Господ да ни възкреси – както възкреси разслабения, на когото след това каза да се върне у дома си. Точно както нашето грехопадение е подобно на изгнание в чужда земя – а нашият дом е мястото на изцеление и прошка, което можем да намерим само чрез Христос нашия Спасител.
Автор: архимандрит Маркъс Мичъл
Превод: Анна Добрева
Източник: The Word of our Lord/16.03.25 – издание на архиепископията на Тиатира и Великобритания към Вселенската патриаршия
