Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
От Вселенските и поместните събори, както и от отделни отци на Църквата са постановени канонични закони. Те са възприети от цялата Православна Църква като нормативни за християнското учение и изповедание.
Думата „канон“ означава правило, норма или мерило за съждение. Така погледнато каноничните закони не са закони в юридическия смисъл и не могат да се идентифицират със законодателство, както то се разбира и функционира в обществото и в правото.
Сред Църковните канони можем да различим от една страна такива от догматично и доктринално естество, а от друга страна – от практически, етичен и структурен характер. На следващ етап се разграничават такива, които подлежат на промени и такива, които са непроменливи при каквито и да е условия.
Догматични са каноните, дефинирани на събори и отнасящи се до членовете, определени в Символа на християнската вяра.
Например – природата и личността на Иисус Христос. Въпреки че такива канони могат да се обяснят и доразвият с нови и различни думи, на практика тяхното основно значение остава непроменено, независимо от това, че Църковното Предание се развива с течение на времето.
Някои канони от морално и етично естество също принадлежат на групата на неизменимите закони.
Това са такива канони, чието значение е безусловно и вечно и тяхното нарушаване не може да бъде оправдано по никакъв начин. Такива например са каноните, които забраняват продажбата на църковните тайнства.
Има канони от практическо естество, които могат да се променят и всъщност са променяни през различни периоди от съществуването на Църквата. Има и такива, които биха могли, но не са променени, защото такова е било решението на Църквата. Пример за първия вид е канонът, който изисква ръкоположение над свещеник да се извършва след като е навършил тридесет години. В този случай, въпреки неотменяемостта на този канон и факта, че той на теория задава един стойностен стандарт, нуждите на Църквата са довели до неспазването му в реалния живот. Пример за втория тип е канонът за безбрачието на епископите на Църквата.
Не винаги е ясно кои канони са израз на основополагащи характеристики на християнския живот и кои не са. Често има периоди на противоречия относно приложимостта на някои канони в даден момент и при определени условия. Подобни фактори обаче не бива да предизвикват смущение или изкушение сред членовете на Църквата, нито пък да водят до сляпо прилагане на всички канони с еднаква тежест и сила или пък да изключват прилагането на всички тях като безсмислени и ненужни.
На първо място каноните са „на Църквата“ и следователно не биха могли да се прилагат като „позитивно право“ в юридически смисъл. На второ място каноните категорично не са изчерпатели и следователно не покриват всички аспекти от Църковния живот и вяра. В болшинството си те възникват в отговор на конкретен догматически или морален въпрос, или в резултат на отклонение от Църковния живот. В повечето случаи те носят белезите на даден исторически спор, който обуславя не просто конкретната им формулировка, но и съществуването им изобщо.
Взети поотделно каноничните закони на Църквата могат да са объркващи и подвеждащи, и следователно повърхностните хора биха казали: “или ги прилагайте вкупом, или ги отхвърлете изцяло”. Но взети заедно в целостта на Църковния живот – богословски, исторически, каноничен и духовен — тези канони заемат своето точно място, изпълняват своята задача и представляват в съвкупност богат източник за разбирането на живата Божия Истина в Църквата. Ключовите фактори при разглеждане на Църковните канони са християнското познание и мъдрост, които произхождат от практическото изследване и духовната задълбоченост. Не съществува друг „ключ“ за тяхното прилагане. Според Православната вяра всеки друг подход би бил едновремено неправославен и нехристиянски.
Автор: протопрезвитер Тома Хопко
Превод от английски: Елена Папучиева
Публикацията е част от поредица беседи на протопрезвитер Тома Хопко, които ще бъдат публикувани по повод изпълването на 85 години от неговото рождение.
Още публикации:
Девицата днес ражда Свръхестествения, и земята поднася на Непристъпния пещера
